
На Българската земска войска

Приказ № 5 от 12 август 1878 г. От призованите, заедно с тези на служба в българската земска войска, 20 400 българи, Постановявам: 3000 души да бъдат включени в окомплектоването на вече съществуващите дружини от Българското опълчение до състав от 1000 души във всяка дружина.


Приказ № 1 от 8 юли 1878 г. На основание на дадените ми височайши заповеди и признавайки необходимостта от това, пристъпвам към устройство то на Българската земска войска и постановявам: Българската земска войска се образува от пешите дружини на Българското опълчение и от новосформираните пеши дружини, сотни и батареи.


Земска войска. Приказ № 3 от 15 юли 1878 г. Пешите дружини на Българското опълчение се преименуват в по-долу указаните пеши дружини на Българската земска войска: № 1 Дружина на Българското опълчение в Софийска № 1 пеша дружина № 2 Дружина на Българското опълчение в Кюстендилска № 2 пеша дружина


Формирана е през юли 1878 г. в гр. Пловдив. Тя получава знамето на 4-та опълченска дружина, известно като Горнооряховско знаме. Ушито по време на Априлското въстание 1876 г. от Горнооряховското женско дружество „Просвета” и е предназначено за Първи революционен окръг – за четата на Иван Семерджиев и Георги Измирлиев-Македончето. Войводите са арестувани и знамето е отнесено в конака в Търново.


Знамето е предназначено за първия войнишки набор от Берковица през 1878 г. – все още българската армия няма формени знамена и градовете изработват за своите войници специални знамена.


Знамето е изработено по повод освобождението на град Плевен на 10 декември (по стар стил 28 ноември) 1877 г. Победата на руските войски при Плевен е втората голяма битка, която изиграва важно значение за победоносния край на Руско- турската война.

