Айтоски партизански отряд

 Айтоският партизански отряд от доброволци в защита на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, се формира заедно със Сливенския и Ямболския доброволчески отряди, между 10 и 15 септември 1885 г.

Доброволците от Айтос, Сливен и Ямбол са организирани от Димитър Куртев – секретар на Окръжния съд в Сливен.
Доброволците, от 30 до 40 души,  се „явяват със собствени коне, собствено облекло, снаряжение и въоръжение.”
На 15 септември Айтоския партизански отряд преминава през Ямбол на път за Татар Кьой на границата с Турция.
По пътя отряда се увеличава до 80 души. В района на Казъл Агач (Елхово), партизанския отряд организира населението от пограничните села за защита на границата от Вакъв до Факия.
След началото на Сръбско-българската война и заминаването на 8-ми пехотен Приморски полк за сръбската граница, въпреки искането на доброволците да се включат във военните действия, те получават заповед да охраняват турската граница. 
Айтоският партизански отряд е демобилизиран на 12 януари 1886 г.
Знамето на доброволците на Айтоския партизански отряд е използвано през Балканските войни от части на 24-ти пехотен Черноморски полк (формиран през 1889 г.). Полкът воюва при с. Еликлер, Лозенград, Бунар Хисар, на Чаталджанските позиции, при с. Лазаркьой, при атаката на Одринската крепост при Кум дере и Мазар тепе. Във Втората балканска война води битки при с. Долни Балван – с. Серчиево, при Доленските височини. През Първата световна война през 1915 г. полкът воюва при Страцин, при р. Тиня, при Скопие, при Белограц, през 1916 г. воюва на позициите при вр. Рупите, Червена вода, Преслап, вр. Борис, с. Сборско, Биюк Таш и Димова поляна. През 1917 г. воюва на същите позиции, през 1918 г. води битки при р. Порой, при р. Котер, Конопище, Кавадарското плато, Демир Капия и Беласица.
 
Знаме на Айтоския партизански отряд, гръб