Великотърновска чета 1885 г. „Раковски и Левски”

 На 16 ноември 1885 г., 13 дни след началото на войната и след успешните военни действия на позициите при Сливница, търновският окръжен управител телеграфира на военния министър, че във Велико Търново се формира нова доброволческа чета, наречена „Раковски и Левски”.

Според доклада на окръжния управител, четата се състои от 400 души, от които 100 конници. Повечето са стари опълченци. В списъците има и четирима народни представители. Четата „Раковски и Левски” била готова да тръгне „до 4 деня”, но нямала оръжие.
Окръжният управител пита откъде ще се получат оръжие и боеприпаси и накъде да тръгнат доброволците.
Отговорът от София гласи:  Четата „Раковски и Левски” да се въоръжи от Комитета и да замине за Видин.
На 19 ноември към четата искат да се присъединят 350 млади мъже – турци, които искат да я съпровождат като башибозук.
На 20 ноември Търновският комитет известява на Министерството на войната, че четата „Раковски и Левски” е оборудвана и облечена. На 28 ноември четата пристига в Свищов. Параход осигурява транспортирането й до Лом, където се въоръжават  300 пехотинци и 100 конници. В Лом се получават указания четата да остане в града до 14  декември.
Четата „Раковски и Левски” е шестата поред доброволческа чета, формирана във Велико Търново в дните на Съединението и началото на войната срещу Сърбия.
След четата „Раковски и Левски”, Търновският комитет  формира и четата „Хаджи Димитър и Стефан Караджа” в състав от 150 души.