36-ти пехотен Козлодуйски полк

Формиран е през 1903 г. от състава на 12-ти пехотен резервен полк в гр. Лом. След като се подчинява на Втора бригада от 6-та пехотна Бдинска дружина, се установява на гарнизон в Оряхово. 

През Първата балканската война (1912-1913 г.) полкът води боеве в Кавакли, Люлебургас, Тюрк бей, при атаката на Чаталджанската позиция при форта Хамидие, при с. Ярлос. 
Във Втората балканска война (1913 г.) воюва при Струмица и Хамзали, при Пехчево и с. Дубочица. 
В Първата световна война (1915-1918 г.) води боеве при с. Блювановац, станция Мокряне, Локвенско бърдо, завладява вр. Алия, воюва на Папринското плато, при коти 472 и 479, при с. Осичка. В състава на Трета армия се сражава на фронта в Добруджа през 1916 г.. Воюва срещу цяла сръбска дивизия в боевете за Добрич,  при атаката на Кубадинската позиция, при с. Ескисче, Ески бей, при Есетлий, Дурбали, Чамурлий. Преследва  румънците по посока Черна вода и Меджидие, при с. Бейноут, при с. Лункавица. През 1917 г. воюва при с. Вакарени, при р. Серет. През 1918 г. е на позиции между Охридското и Преспанското езера.  
На 20 октомври 1918 г. първа, втора и трета дружини на полка остават в заложничество, а четвърта се завръща в страната и демобилизира. През цялата война знаменосец е Мико Балкански. На 26 септември 1918 г. той взема знамето и заедно с група войници минава през Шар планина. На 16 октомври с. г.  групата стига до гр. Лом. 
През май 1919 г. полкът е формиран отново от 36-та допълваща дружина и през декември 1919 г. се разформирова и знамето му е предадено в двореца.  
През юни 1937 г. втората дружина на 4-ти пехотен Плевенски  полк се преименува в 36-та пехотна Козлодуйска дружина и през август 1938 г. се развръща в полк. През март 1939 г. специална команда, начело с майор Борис Иванов, като единствен действащ офицер в полка, участвал в Първата световна война, получава новото знаме. Същия ден знамето е занесено в Оряхово. Старият знаменосец о. з. фелдфебел Мико Балкански, спасил знамето, присъства на този паметен миг.
През 1941 г. полкът е на Прикриващия фронт в района на Елхово, а през 1942-1943 г. е в състава на Първи окупационен корпус. Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 9-та пехотна Плевенска дивизия,  в боевете при Крива паланка, Страцин, Куманово, р. Пчиня, Нови чифлик. През декември 1944 г. полкът е демобилизиран. 
На 27 юни 1942 г. село Осман Факъ (Околия Добрич) е преименувано на Козлодуйци, в чест на загиналите в Добричката епопея воини от 36-ти пехотен Козлодуйски полк. 

 
Имена на славата: Кавакли, Люлебургас, Тюрк бей, Чаталджа, форт Хамидие, с. Ярлос, Струмица , Хамзали, Пехчево, Дубочица, Блювановац, станция Мокряне, Локвенско бърдо, вр. Алия, кота 472, кота 479, Добрич, Кубадин, Черна вода, Серет, Крива паланка, с. Осичка, с. Ескисче, Ески бей, Есетлий, Дурбали, Чамурлий, Черна вода, Меджидие, с. Лункавица, р. Серет , Крива паланка, Страцин,
Куманово...
 

Любими командири: Полковник Станчо Радойков, полковник Константин Гладичев, полковник Павел Панов, майор Борис Иванов...

36-ти пехотен Козлодуйски полк

Формиран като 12-ти Резервен полк на 1 януари 1899 г. , като 36-ти Козлодуйски полк на 1 януари 1904 г.
 
Щаб в град Оряхово /Ряхово /
 
Командир на полка: Подполковник Хараламби Янакиев
Помощник: Подполковник Тодор Домузчиев
Началник на полковото военно окръжие: Подполковник Стефан Йосифов
Полкови интендант: Майор Георги Велинов
Адютант: Поручик Михаил Йончев
 
Дружинни командири:
 
Командир на 1-ва дружина: Майор Стефан Василев
Командир на 2-ра дружина: Майор Димитър Хайдутов
 
Ротни командири:
 
Командир на 1-ва рота: Капитан Никола Иванов
Командир на 2-ра рота: Капитан Стефан Коевски
Командир на 3-та рота: Капитан Георги Ангелов
Командир на 4-та рота: Капитан Никола Цеков
Командир на 5-та рота: Капитан Симеон Бойчинов
Командир на 6-та рота: Капитан Младен Попов
Командир на 7-ма рота: Капитан Стефан Николов
Командир на 8-ма рота: Капитан Антон Койнаков
Командир на нестроева рота: Капитан Илия Кантарджиев
 
Старши лекар: Санитарен Капитан Димитър Тодоров
Охрид 1918 г. - архивна фотография от сайта "Изгубената България"
Охрид. Църква "Свети Климент". Худ. Райко Алексиев
Куманово. Църква "Свети Никола". Худ. К. Щъркелов
С. Дурбали. Добруджа
Шар планина. Худ. Борис Денев
Край Охридското езеро
Доруджа. Наблюдателен пункт на дивизията при Дурбали
Пред Кубадинските позиции
Обстрел на неприятелски аероплани
Българската пехота към Люле Бургас - пощенска картичка
Български войници преминават по големия мост на Дунав при Черна вода
Преминаване на река Пчиня от 7 дивизия
В полите на Шар планина. Худ. Борис Денев
Трофеи, взети от сърбите - худ. Райко Алексиев
Козлодуйци. Снимка Росен Павлов от Добрич