Военноморско знаме

Държавният военноморски флаг на България от 1879 г. представлява националното знаме, в чийто горен ляв ъгъл е пришит червен квадратен плат, заемащ с височината си широчината на цялото бяло поле и 1/2 от широчината на зеленото поле. В червения квадрат е изобразен обърнат към флагщока изправен коронован златен лъв. (според чл. 23 от Търновската Конституция). Кърмовият флаг на боен кораб или спомагателен плавателен съд е символ на военната чест. Едновременно с това служи за отличителен знак за държавната
принадлежност на кораба.

Неголемият български боен флот през войните от началото на ХХ в. включва миноносците “Дръзки”, “Смели”, “Храбри”, “Строги”, “Летящи” и “Шумни” и учебният крайцер “Надежда”. Те формират Подвижната отбрана на Флотилията и М рска част.
По време на Балканските войни 1912-1913 г. българският флот се изправя срещу многократно превъзхождащия го турски черноморски флот, чиято задача е както да подсигурява левия фланг на османските войски в Тракия, така и да блокира и бомбардира българското крайбрежие, като поддържа заплахата за евентуален десант на българския бряг, както и да подсигурява единствената пряка линия за
доставка на военни материали от Германия през румънско пристанище Кюстенджа (днес Констанца) за Цариград.

Варна. Брегова охрана. Худ. Ал. Мутафов
Нашият Черноморски флот. Худ. Ал. Мутафов, акварел
Нашата Черноморска флота. Худ. Ал. Мутафов
Н.В. Цар Борис ІІІ инспектира войниците
Българският миноносец "Дръзки" атакува руски миноносец в Черно море. Худ. Ал. Мутафов
Разбиване на руския торпильор "Пущин" в наши води - 25. 02. 1916 г. Худ. Ал. Мутафов