Гоце Делчев: Що можем да правим, когато сме си българи, и всички страдаме от една обща болест

На днешния ден се навършват 141 години от рождението на Апостола на свободата на българите от Македония и Одринско, продължителя на делото на Левски, Георги Делчев от Кукуш, известен в българската история като Гоце Делчев.
 
В българските земи, върнати на Турция по силата на Берлинския конгрес, Гоце Делчев не случайно повтаря същата революционна организационна структура, изградена от Левски 30 години по-рано.
 
Левски и Делчев принадлежат на един народ, на една национална идея, на един стремеж към национално освобождение и обединение.
 
Единият, Левски, казва така : „Кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и да си вървим едно, ако ще бъдем хора!”.
 
Другият, Гоце,  ще допише  30 години по-късно: „Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато сме си българи, и всички страдаме от една обща болест. Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, те нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани...”
 
Гоце Делчев смята, че: „Освобождението на Македония лежи в вътрешното въстание. Който мисли другояче да се освободи Македония, той и себе си лъже, и другите.”
 
В проектоустава на революционната организация Левски пише, че свободата ще се постигне, като „с една обща революция ... се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспото-тиранска система и ... се замени с демократическа република (народно управление)”
 
Затова с едни и същи думи и с едни и същи песни вървят Ботевите четници, защитниците на Дряновския манастир, въстаниците на Васил Чакаларов, Пандо Кляшев, Иван Попов през Илинден 1903 г. в цяло Костурско, край Вич, Невеска, Клисура.
 
От Костур до Велико Търново. На цели 1000 километра.
 
Очевидно е, че освен общата национална идея, към която принадлежат, Левски и Гоце имат и обща национална философия. Затова не трябва да ни учудва, че Гоце повтаря не само организационната структура на Левски, Гоце наследява и званието Апостол, както и песните, в които го възпява народа. Очевидно и народът ни е имал българско самосъзнание, защото песента, в която Левски ми се стори църно кюмюрджийче, се запява като Гоце ми се стори църно кюмюрджийче.
 
Всякъде гонен, всякъде приет.
 
Фразата се отнася и за двамата.
 
Левски се обучава на военно дело в Българската легия в Белград.
 
Гоце Делчев учи във Военното училище в София, заедно с Борис Дрангов , Димитър Думбалаков, Георги Стаматов.
 
Левски е учител във Войнягово и в Еникьой, Тулчанско в Добруджа.
 
Гоце Делчев е учител в Щип.
 
Левски броди по Стара планина с чети.
 
Гоце Делчев води чети по Шар, Пирин, Пинд, Кожух и Паяк планина.
 
Офицери, юнкери, доктори,  студенти, даскали, писатели, занаятчии, работници приемат като свое верую свободата на поробените братя оттатък Рила и Пирин и нехаят за собствения си живот.
 
Големият български поет Пейо Яворов, близък приятел на Гоце, пише първата биография на Апостола. В нея се казва така, по повод на детските години на Гоце, прекарани в Солунската българска мъжка гимназия:
 
„През това време Гоце установява вече и свои възгледи, като намира в миналото богове, на които се кланя фанатично. Еднъж, в пансиона, някой от учениците пуща една нецензурна острота за  божествената святост на  славянските първоучители. Гоце, "безбожник" вече, хваща тогова ученика за вратът, блъска главата му о стената, на която виси Кирил и Методиевото изображение, и вика побеснял: "Овча главо, помни, че пред ония, на които дължиш възможността да напишеш името си  човек, трябва да стоиш без шапка и когато ги псуваш". И взима от главата му нахлупения фес и го хвърля през прозореца вън. Други път, в гимназията, друг някой ученик преповтаря за Левски твърде известните стари клеветничества. Гоце, който всякога се отличаваше с извънредна търпимост към чуждите приказки, в случая, засегнат, види се, право в сърцето, изправя се настръхнал и крещи с протегнати ръце: "Аз бих желал да изтръгна гръцмула на една маймуна като тебе; аз бих желал да направя на сина това, което досега би трябвало сто пъти да бъде направено и на бащата; само баща, свирка на турците, ражда син, пищялка на калугерите..."
 
И още един цитат на Пейо Яворов, този път от предговора на биографията на Гоце Делчев. Този цитат също дава отговор на много въпроси, част от които ни вълнуват и днес:
 
„Делото на Каравелова, Ботева и Левски, освобождението на целокупната българска родина чрез революция, беше осуетено, ако не случайно, поне твърде неочаквано. То се знае, апостолите на българската свобода не мислеха, че петвековния роб ще види боева сполука. Но те имаха пред вид сигурен политически успех.

Българското движение, оставено да се развива в еднъж усвоената посока, рано или късно би достигнало целта си. Мизия, Тракия и Македония в неразривно единство стъпка по стъпка напред биха получили самоуправление. Народът, изнесъл на плещите си трудната борба, горд в съзнанието на извършения подвиг, би знаел да цени благото на свободата. И нашето племе, свършило предварителната работа по формирането си като политическа единица, би се предало на тихо културно развитие като достоен член от семейството на културните човешки племена.

Обаче Русия, възползувана от смутовете в европейските турски области през нещастната 76 година, поиска да осъществи или поне в краен случай да приближи осъществяването на своите завоевателни намерения спрямо турското наследство. Тя обяви тъй наречената Освободителна война, която свърши с един съдбоносен за нас резултат - отечеството ни беше разкъсано на три части. И големия български въпрос остана да се развива при най-опаки условия, като се раздроби на сума по-малки въпроси, живи рани върху българския  обществен организъм в цялост”.
 
Очевидно е, че нито за Гоце Делчев, нито за неговите съвременници, стои въпросът за тяхната национална принадлежност.
 
Те са знаели на кой народ принадлежат и за чия свобода умират. В предговора на малкото книжле на майор Георги Стаматов „Спомени за Георги Делчев и Борис Дрангов”, издадено през 1935 г. в София, пише така „Той носеше псевдонима Ахил, защото с нечовешка сила и мощ, работеше за изграждането на организацията, с която смяташе, чрез всеобща революция да извоюва свободата на поробените българи”.
 
Такава е историческата истина, към която ни води честването на 141-годишнината от рождението на Гоце Делчев.
 
Юнкерът от Военното училище Георги Делчев, екзархийският учител, войводата, Апостолът на свободата на българите от Македония и Одринско.
 
Европейски скроените ни широки дрехи не трябва да ни заставят да забравяме и да се отказваме от историческата истина, от устоите на които се гради настоящето ни.
 
Защото днес се впечатляваме, че в Македония го смятали за свой и го споменавали дори в химна си.
 
Днешна Македония краде всичко движимо и недвижимо от българската история.
 
И колкото и по европейски  и по атлантически да мислим и да разсъждаваме, няма как да се съгласим с нелепите твърдения, че българското правителство преследвало четите и едва ли не - предало четите на Гоце край Баница през май 1903 г.
 
Дяволът чете Евангелие и учениците на Блаже Ристевски пишат история.
 
Всъщност има нещо много общо в историята около смъртта на Гоце Делчев и днешните македонски общественици.
 
Турската част, която обкръжава четите на Гоце Делчев и Димитър Гущанов е под командването на юзбашията /капитан/ Тефик бей.
 
През 1892 г. същият този Тефик бей, все още е портупей юнкер във Военното училище, заедно с Делчев, Дрангов и Стаматов. Тогава се казвал Хюсеин Тефиков. Случвало се Делчев и Дрангов да стрелят в неговата мишена, за да покрие нормативите за стрелба.
 
Тефиков завършил училището и избягал в Турция. Бил помак от родопските села и в Турция го назначили в жандармерията в Драма. Станал Тефик бей.  Воювал срещу комитите и четите. В сражението на Гоце и другарите му срещу повече от 1000 низами, последните думи на Делчев били „Удряйте мамицата им, изядоха ме!.”
 
После настъпила тишина. Турците дълго не смеели да приближат мъртвите комити. Когато стигнали до телата, Тефик бей разпознал някогашния си другар от Военното училище.
 
Ще запитате, какво е общото между помака Тефиков и македонците. Общото е в продажбата и търговията.
 
Едните някога продали вярата си, другите сега успешно продават и осребряват името си.