Забравената война (продължение)

Красимир Узунов

Проф. Генчо Начев

Октомври 2012 г.

Турция срещу Сърбия.

 

Срещу Сръбската армия са съсредоточени:

 

Брегалнишката група, Кара Саид паша, която действа срещу българската 7-ма пехотна Рилска дивизия и Тимошката дивизия.

Кумановска група, Фетхи паша, в състав: 18-та пехотна Низамска Дебърска дивизия от 6-ти Армейски корпус, 19-та пехотна Низамска Скопска дивизия от 7-ми Армейски корпус, 13-та редифска Скопска дивизия, 14-та редифска Прищинска дивизия, 1 Конна дивизия. Групата е разположена около Куманово, Конната дивизия е на север от града.

Битолска група, Джавид бей, в състав: 17-та пехотна Низамска Битолска дивизия от 6-ти Армейски корпус и 11-та редифска Битолска дивизия, която остава в Битоля и действа срещу сръбските и гръцките войски.

Косовска група, Тефик паша, в състав: 20-та пехотна Низамска Митровичка дивизия, 22-ра пехотна Низамска Дяковска дивизия и 13-та редифска Гилянска дивизия – около Прищина и Новопазарския санджак еднакво срещу Сърбия и Черна гора.

Четирите групи – Брегалнишка, Кумановска, Битолска и Косовска, съставляватВардарската турска армия под командването на Зеки паша.

Черна гора. Мобилизира 30 000 армия с 140 оръдия.

На 25 септември 1912 г., когато избухва турско-черногорската война, са съсредоточени, както следва:

4-та Черногорска дивизия, генерал Вукотич, усилена с 9-та бригада и 5 сръбски доброволчески дружини, общо 10 000 души – на границата срещу новопазарски санджак и Дяково/източна група/.

2-ра и 3-та Черногорски дивизии, Престолонаследника Данило,  12 000 души, срещу крепостта Шкодра, северно от Шкодренското езеро, за обсаждане на крепостта от североизток.

1-ва Черногорска дивизия, генерал Джурович, 7 500 души, срещу крепостта Шкодра между Адриатическо море и Шкодренското езеро, за действие срещу крепостта.

Турция срещу Черна гора.

Срещу Черногорската армия на юг е разположена Групата на Хасан Риза паша, в състав, 24-та пехотна Низамска дивизия, 15-та редифска Елбасанска дивизия и Шкодренски редифски полк / 33 дружини и 36 оръдия/ около 24 000 души. Към тях се прибавят арнаутски доброволчески чети. На север е разположена Косовската турска група, която действа срещу Сърбия.

 

 

 

Гърция. Мобилизира 110 000 армия с 244 оръдия, 18 ескадрона, 5 000 моряци, 57 кораба с 170 оръдия.

 

Източна група, Престолонаследника Константин, 5 пехотни дивизии/ 44 дружини, 14 ескадрона, 25 батареи / - на линията Лариса, Трикала и Калабака.

Западна група, генерал Сапунджакис, 6 дружини критски доброволци, 1 резервен пехотен полк, 3 евзонски дружини, 1 ескадрон и 4 батареи, всичко  10 000 души с 16 оръдия -  около Арта с направление Янина.

Три новосформирани бригади / 18 дружини, 3 ескадрона, 12 батареи/ - армейски резерв.

Морските сили на Гърция в Егейско море: 1 брониран крайсер, 3 брегови броненосци, 15 торпильори и 1 подводна лодка.

 

В залива Арта – 6 стари торпильори, 3 миноносци и стари канонерки.

Общо морски сили: 57 кораба, 170 оръдия и 4 911 моряци.

Турция срещу Гърция.

Срещу Гръцката армия, турското командване съсредоточава армията на Хасан Тахсин паша, в състав, 22-ра Кожанска и 23-та Янинска самостоятелни Низамски дивизии и 17-та Населичка и 18-та Янинска редифска дивизии. Всичко 38 дружини и 72 оръдия или около 27 000 души.

 

Турските части са разделени в две групи: 13 000 души под командването на Есад пашаоколо Янина и 14 000 души под командването на Хасан Тахсин паша на линията Кожани – Серфидже.

Решителният театър на военните действия в Балканската война е Тракийският фронт.

Македонският фронт има второстепенно значение.

На Тракийския военен театър турските войски имат сигурен тил и възможността да осигурят значителни сили от Азия.

Македонският фронт, откъснат от Тракийския военен театър, оставен без тил и ресурси, е обречен на загуба.

В Тракия  противоборството между армиите е възможно само една срещу друга в едно направление и в една зона.

В Македония  настъплението на съюзниците е концентрично от всички посоки. Успехът на настъплението в Македония, на българските, сръбските и гръцките войски се дължи повече на маньовъра, отколкото на прекия сблъсък с противника и разбиването на неговите сили. Всичко това най-вече личи от броя на сраженията и дадените жертви...

Следва...

 

 

Обявяването на мобилизацията за Балканската война, София, 1912 г. Снимката е от сайта "Изгубената България"