Забравената война
Из книгата „Забравената война”
Красимир Узунов
Проф. Генчо Начев

Мобилизацията
Мобилизацията на Българската, Сръбската, Черногорската и Гръцката армии е обявена на 17 септември 1912 г. по обяд. Навсякъде мобилизацията е посрещната с въодушевление и с пълна вяра в успеха. Съсредоточаването на армиите се извършва в първите дни на октомври и в началото на войната на 5 октомври 1912 г., силите и разположението им се очертава така:

България. Мобилизира 350 000 армия със 720 оръдия и 38 ескадрона.
Българската армия съставлява 11 пехотни и 1 конна дивизия /без опълченските, пограничните и допълващите дружини и Македоно-Одринското опълчение/, разделени на три армии, 2 отделно действащи дивизии и 1 дивизия за стратегически резерв. Към 5 октомври 1912 г. българските сили са разположени както следва:
Първа армия, генерал Васил Кутинчев /56 дружини, 14 картечни роти, 3 ескадрона, 150 полски, 16 планински и 24 тежки оръдия/ - по левия бряг на река Тунджа на юг от Кезълагач.
Втора армия, генерал Никола Иванов /56 дружини, 14 картечни роти, 10 ескадрона, 150 полски, 16 планински и 100 тежки оръдия/ - между Търново-Сеймен, Хасково и Харманли.
Трета армия, генерал Радко Димитриев /64 дружини, 16 картечни роти, 3 ескадрона, 135 полски, 24 планински и 24 тежки оръдия/ - южно от гара Стралджа между Ямбол и Карнобат, зад Първа армия.
Родопски отряд. 2-ра пехотна Тракийска дивизия, генерал Стилиян Ковачев /16 дружини, 4 картечни роти, 1 ескадрон, 42 полски и 24 планински оръдия/ - Към чепеларе и Лъджене.
7-ма пехотна Рилска дивизия, генерал Георги Тодоров / 24 дружини, 6 картечни роти, 2 ескадрона, 54 полски и 12 планински оръдия/ - между Кюстендил и Рила.
11-та пехотна дивизия, генерал Вълко Велчев – в Пловдив, като резерв и във формиране.
Македоно-Одринско опълчение, генерал Никола Генев – в София, в процес на формиране.
В тила на турската армия вече действаха 58 партизански взвода и 30 организационни чети.
Морските сили на България: 1 крайсер и 6 миноносци.

Турция. Мобилизира 400 000 армия, с 930 оръдия и 82 ескадрона
Турция срещу България.
Срещу България турците разполагат с войските си от Тракия и Източна Македония, а именно 1-ви, 2-ри, 3-ти , 4-ти и 5-ти Армейски корпуси със съответните им редифски дивизи първи и втори клас и войските от Мала Азаия. Турските дивизии, които участват в сраженията срещу Българската армия са :
Низамски дивизии /В мирновременен състав са полумобилизирани/.
1-ва, 2-ра и 3-та пехотни Низамски дивизии – Цариград /1-ви Армейски корпус/.
4-та пехотна дивизия Родосто, 5-та пехотна Низамска дивизия Гелибол, 6-та пехотна Низамска дивизия Измид /2-ри Армейски корпус/.
7-ма пехотна Низамска дивизия Лозенград, 8-ма пехотна Низамска дивизия Чорлу, 9-та пехотна Низамска дивизия Бабаески /3-ти Армейски корпус/.
10-та пехотна Низамска дивизия Одрин, 11-та пехотна Низамска дивизия Димотика, 12-та пехотна Низамска дивизия Гюмюрджина /4-ти Армейски корпус/.
13-та пехотна Низамска дивизия Солун, 14-та пехотна Низамска дивизия Сяр, 15-та пехотна Низамска дивизия Струмица /5-та Армейски корпус/
16-та пехотна Низамска дивизия Щип от 6-ти Армейски корпус.
Всяка от дивизиите има по 3 пехотни полка /по 3 пехотни дружини/, 1 нижанджийска дружина, 1 конна бригада, 6 планински и 3 гаубични батареи и 1 пионерна дружина.
Редифските дивизии /В мирновременен състав са кадрирани – състоят се от кадрови офицери, подофицери и определен брой войници/.
Първа класа: 1-ва Измид, 2-ра Бруса, 3-та Афионкарахисар, 4-та Коня, 5-та Ерекли, 6-та Ангора, 7-ма Юзгад, 8-ма Кайсерие, 9-та Кастамуни, 15-та Айдин, 16-та Ушак, 18-та Анталия и 21-ва Самсун.
Втора класа: 1-ва Бабаески, 2-ра Одрин, 2-та Гюмюрджина, 4-та Кърджалий, 5-та Чанаккале, 6-та Едремид, 7-ма Драма, 8-ма Сяр и 10-та Щип.
Редифските дивизи по норма имат 9 пехотни дружини, 1 ескадрон и 6 артилерийски батареи.
Морските сили на Турция се състоят: 2 нови броненосци, 3 броненосци от по-стар тип, 1 броненосец за брегова охрана, 2 бронирани крайсера, 3-4 бронирани канонерки, 6-8 торпильора и няколко миноносци.
Турската сухопътна армия срещу българските армии е съсредоточена както следва:
Източна армия, Абдулах паша, в състав, според бойното разписание на 13 октомври 1912 г.:
1-ви Армейски корпус / 1-ва, 2-ра и 3-та пехотни Низамски дивизии, Ушакската и Смирненската редифски дивизии/
2-ри Армейски корпус/4-та, 5-та и 6-та пехотни Низамски дивизии и редифските дивизии Кастамуни и Айдин/
3-ти Армейски корпус / 7-ма, 8-ма и 9-та пехотни Низамски дивизии и редифските дивизии Ангора, Коня, Денизли и Афионкарахисар/
4-ти Армейски корпус /12-та пехотна Низамска дивизия и редифските дивизии Измаил, Бруса, Чанаккале и Едремит/
17-ти Армейски корпус / редифските дивизии Ерекли и Самсун/
1-ва Конна дивизия, Салих паша / 2 000 коня, 12 картечници и 12 оръдия/
1-ва отделна конна бригада / 1 000 коня, 8 картечници и 12 оръдия/
Стратегически резерв, около Черкезкьой, в състав
18-ти Армейски корпус /редифските дивизии Кайсерие, Юзгад и Анталия/
19-ти Армейски корпус / 1 пехотна Низамска дивизия от 8-ми Армейски корпус и редифските дивизии Адана и Алеп/
24-ти Армейски корпус /1 пехотна Низамска дивизия от 9-ти Армейски корпус и редифските дивизии Трапезунд и Байборут/
На 8 октомври 1912 г. Източната турска армия е съсредоточена: Конната дивизия в село Сеймен, 3-ти Армейски корпус в Лозенград, 1-ви армейски корпус – село Енидже, 2-ри Армейски корпус – село Кавакли, 4-ти Армейски корпус – село Бостанлъ-Хаскьой и 14-ти Армейски корпус по пътя към Бунар-Хисар.
Одринска армия, Шукри паша, в състав 10-та и 11-та пехотна Низамски дивизии и редифските дивизии Одрин, Бабаески и Гюмюрджина със съответната полска артилерия и целия артилерийски парк на крепостта Одрин, общо 50 000 души – в и около Одрин.
Кърджалийски корпус, Явер паша, в състав 4-та редифска Кърджалийска дивизия Втора класа, 7-ма редифска Драмска дивизия Първа класа, 3 Низамски дружини, 3 планински батареи и няколко полски батареи при Кърджалий и Пашмаклий, общо 15 000 души.
Струмска група, Али Надир паша, в състав 14-та пехотна Низамска дивизия /40-ти Серски, 41-ви Неврокопски и 42-ри Горноджумайски полкове/ и 8-ма Серска редифска дивизия в долините на Места и Струма.
Брегалнишка група, Кара Саид паша, в състав 13-та пехотна Солунска и 15-та пехотна Струмишка низамски дивизии от 5-ти Армейски корпус, 16-та пехотна Низамска Щипска дивизия от 6-ти Армейски корпус и 10-та редифска Щипска дивизия – между Радовиш и Щип, като дясно крило на Вардарската турска армия, насочена срещу 7-ма пехотна Рилска дивизия и Тимошката сръбска дивизия.

Сърбия. Мобилизира 172 000 армия с 300 оръдия и 44 ескадрона
Сръбската армия съставлява 10 пехотни дивизии и 1 Конна дивизия, разделени на три армии и два отряда, както следва:
Втора армия, генерал Степа Степанович, в състав Тимошката дивизия Първи позив/16 дружини, 2 ескадрона, 4 картечни роти, 6 полки, 2 планински и 1 гаубична батареи/, съсредоточена югозападно от кюстендил и 7-ма пехотна Рилска дивизия с нейните части.
Първа армия, Престолонаследника Александър Карагеоргиевич, в състав Моравската, Дунавската и Дринската дивизии Първи позив и Тимошката и Дунавската дивизии Втори позив и 1 Конна дивизия / 16 дружини, 29 ескадрона, 34 полски, 1 планинска, 2 гаубични, 3 тежки батареи и 28 картечни роти / - около Куршумли.
Трета армия, генерал Божидар Янкович, Шумадийската дивизия Първи позив и Дринската и Дунавската дивизии Втори позив / 44 дружини, 9 ескадрона, 15 полски, 8 планински, 2 гаубични, 1 тежка батареи и 14 картечни роти/.
Ибърски отряд, генерал Живкович, /16 дружини, 3 ескадрона, 4 картечни роти, 5 полски, 3 планински нескорострелни, 1 гаубична и 1 тежка батареи/ - около Ужица, на северната граница на Новопазарски санджак.
Яворски отряд, подполковник Ангелкович, / 8 дружини, 1 ескадрон, 2 картечни роти, 1 скорострелна планинска, 1 нескорострелна планинска, 1 тежка батареи/ - около Кралево, на север, от Новопазарски санджак.

Следва...
Пощенска картичка. Мобилизацията в София