Полковник Васил Делов, командващ Хасковския отряд, през Балканската война
Хасковският отряд е формиран на 18 септември 1912 г. Задачата на отряда е да прикрива десния фланг на Втора българска армия, да неутрализира Кърджалийския отряд на Турската армия, да го разбие и да освободи град Кърджали. Агенция “Фокус” публикува бойния път на Хасковския отряд от книгата „Забравената война” на Красимир Узунов и проф. Генчо Начев.
 
 
Хасковски отряд
Щаб на отряда в Хасково.
Командващ отряда: Полковник Васил Делов.
Началник-щаб: Капитан при Генералния щаб Дюдюков
 
Хасковският отряд е формиран на 18 септември 1912 г. Задачата на отряда е да прикрива десния фланг на Втора българска армия, да неутрализира Кърджалийския отряд на Турската армия, да го разбие и да освободи град Кърджали.
 
В състава на Хасковския отряд влизат:
28-ми пехотен Стремски полк
40-ти пехотен полк
Пионерна дружина 1/2
3-ти скорострелен артилерийски полк
1-ви планински артилерийски полк
9-ти Конен полк
 
В отряда влизат общо 8,5 пехотни дружини, 9 батареи и 2 конни ескадрона. Общата численост на личния състав на Хасковския отряд възлиза на 197 офицери, 16 чиновници, 11 648 подофицери и войници.
 
От 30 септември до 3 октомври 1912 г. частите и подразделенията, придадени към Хасковския отряд се събират в района за съсредоточаване в Хасково.
На 5 октомври пред личния състав са прочетени Манифестът и Заповедта за обявяване на войната. Същият ден Хасковският отряд, заема с бой граничния хребет на юг от Хасково и село Айдормуш по пътя за Кърджали.
На 6 октомври 1912 г. Хасковският отряд с боеве отблъсква турците от границата и достига линията Алмапаре – Ючтепе – Чекирлал – Доганджилар .
На 7 и 8 октомври 1912 г. Хасковският отряд разбива турския Кърджалийски отряд на линията Сюлюкьой, Тузлук, Кърлар, Хорозрал и освобождава Кърджали и заема левия бряг на Арда при Кърджали и остава там до 10 октомври 1912 г.
На 10 октомври 1912 г. Хасковският отряд получава заповед да остави 2 дружини и 1 планинско отделение в Кърджали, а с останалите сили да се насочи към Герен и Инжилий, за да овладее переправите на река Арда.
На 11 октомври 1912 г. Хасковският отряд по заповед заминава за Одрин. В Кърджали остават 2 дружини, 1 картечна рота, 3 нескорострелни батареи. Поставя се началото на Кърджалийския отряд.
На 12 октомври 1912 г. Хасковският отряд достига селата Герен и Инджилий. Сборната конна бригада напредва към Кумарлъ.
На 13 октомври 1912 г. Хасковският отряд достига село Силбикюм.
На 15 октомври 1912 г. Хасковският отряд достига село Беш-Тепе и остава в маневрени войски на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия.
На 17 октомври 1912 г. Хасковският отряд е при село Возгач, за да смени бригадата от 9-та пехотна дивизия, разположена между реките Марица и Тунджа.
На 22 октомври 1912 г. Хасковският отряд, достигат село Етапкьой по пътя за Бунар-Хисар и Лозенград.
На 23 октомври 1912 г. Хасковският отряд достига до село Хаскьой.
На 28 и 29 октомври 1912 г. Хасковският отряд води боеве за завладяването на Родосто.
На 30 октомври 1912 г. Хасковският отряд заема Родосто.
 
28-ми пехотен Стремски полк
28-ми пехотен Стремски полк е формиран като 4-ти Резервен полк на 1 януари 1899 г. Преименуван е като 28-ми пехотен Стремски полк на 1 януари 1904 г.
Щаб в Карлово.
Командир на полка през Балканската война: Полковник Стоян Стоянов, Полковник Цеков
Личният състав на полка в навечерието на войната включва 4 812 души.Офицери – 65. чиновници 3. подофицери и войници – 4 744. Въоръжение – 4 005 пушки и карабини.Тежки картечници – 4. Превоз – 68 каруци. Коне – 368.
28-ми пехотен Стремски полк е изпратен с църковен молебен и хилядно гражданство в Карлово на 21 септември 1912 г.
На 30 септември 1912 г. полкът заема района си за съсредоточаване в Хасково.
По време на Балканската война в състава на Хасковския отряд 28-ми пехотен Стремски полк участва в боевете за разгрома на Кърджалийския турски отряд и освобождаването на Кърджали, в сраженията край Куинлъ при отбиване на опитите на Одринския гарнизон да пробие обсадата и при завладяването на Родосто.
По време на примирието с Турция и при подновяването на военните действия през зимата на 1913 г. полкът охранява крайбрежието на Мраморно море.
През Междусъюзническата война, в състава на 2-ра пехотна Тракийска дивизия, полкът е прехвърлен на фронта срещу Сърбия. В навечерието на войната полкът е дислоциран при селата Конче и Дедино, Радовишко.
На 17 юни 1913 г. 28-ми пехотен Стремски полк води боеве край село Конче за завладяване на сръбските позиции на брега на река Крива Лакавица.
От 17 до 21 юни 1913 г. полкът води боеве при село Пепелище и Криволашката позиция и участва в разгрома и унищожаването на Тимошката пехотна дивизия.
От 15 до 18 юли 1913 г. 28-ми пехотен Стремски полк води боеве за овладяване на върховете Бияз-Тепе, Занога и Панорица и за затваряне обръча на обкръжението на гръцките части в Кресненското дефиле.
 
Балканска война 1912 - 1913 г.
5 и 6 октомври 1912 г. – Боевете при Айдормуш, Акчакръп, Калфалар, Алмапаре и Доганджилар
7 октомври 1912 г. – Боевете при Сюлюкьой, Тузлук, Кърлар, Хорозрал
8 октомври 1912 г. – Боевете за освобождаването на Кърджали
16 октомври 1912 г. – Боевете при Куинлъ
28 и 29 октомври 1912 г. – Боевете за завладяването на Родосто
 
Междусъюзническа война 1913 г.
17 юни 1913 г. – Боевете при село Конче
19 юни 1913 г. – Боевете при село Пепелище на Криволашката позиция
20 и 21 юни 1913 г. – Боевете при гара Криволак и Криволашката главна позиция
25 и 28 юни 1913 г. – Боевете при село Печено и колибите Ляски
15 юли 1913 г. – Боевете при Бияз-Тепе
16 и 17 юли 1913 г. – Боевете за завладяването върховете Занога и Панорица
 
40-ти пехотен Беломорски полк
40-ти пехотен Беломорски полк е формиран на 21 септември 1912 г. в Татар-Пазарджик.
Щаб в Татар-Пазарджик.
Командир на полка през Балканската война: Полковник Васил Събов
Офицерският и подофицерският състав на полка е изведен от състава на 27-ми пехотен Чепински и 28-ми пехотен Стремски полкове. Мобилизацията на полка се извършва в два гарнизона – Татар-Пазарджик и Карлово.
Личният състав на полка в навечерието на войната включва 4 253 души. Офицери – 58. Чиновници – 3. Подофицери и войници – 4 192. Въоръжение – 4 005 пушки и карабини. Тежки картечници – 4. превоз – 68 каруци. Коне – 385.
Две от пехотните дружини на полка тръгват от татар-Пазарджик на 23 и 24 септември 1912 г., а останалите 2 дружини – напускат Карлово на 24 септември.
На 27 септември 1912 г. 40-ти пехотен Беломорски полк заема района за съсредоточаване в Хасково.
На 5 октомври 1912 г. 40-ти пехотен полк в състава на Хасковския отряд прекосява границата с Турция с боеве срещу прикриващите турски части.
Полкът участва в боевете за разгрома на Кърджалийския турски отряд и освобождаването на Кърджали.
На 11 октомври 1912 г. две от пехотните дружини на полка остават в състава на Хасковския отряд и участват в сраженията край Куинлъ при неутрализиране опитите на Одринския гарнизон да пробие обсадата и при завладяването на Родосто.
Останалите две дружини на 40-ти пехотен Беломорски полк, картечната рота, нестроевата рота и парковия взвод на полка влизат в състава на новосформирания Кърджалийски отряд под командването на генерал Никола Генев.
Кърджалийският отряд настъпва по направлението Мастанлъ/Момчилград/ - Гюмюрджина, разгромява турските войски при Балкан-Тореси и освобождава Гюмюрджина. Частите на отряда водят сражения при Фере и Дедеагач и 15 ноември 1912 г. приемат капитулацията на 15 000 корпус на Явер Паша.
По време на примирието с Турция и при подновяването на военните действия през зимата на 1913 г. полкът охранява крайбрежието на Мраморно море и носи гарнизонна служба в град Фере.
През Междусъюзническата война, в състава на 2-ра пехотна Тракийска дивизия, полкът е прехвърлен на фронта срещу Сърбия. В навечерието на войната полкът е дислоциран при селата Гарван и Горни Липовик, Радовишко.
На 17 юни 1913 г. 40-ти пехотен Беломорски полк води боеве за завладяване на сръбските позиции на билото на Градецка планина.
От 17 до 21 юни 1913 г. полкът води се сражава при село Пепелище и Криволашката позиция и участва в разгрома и унищожаването на Тимошката пехотна дивизия.
От 15 до 18 юли 1913 г. 40-ти пехотен Беломорски полк води боеве за овладяване на върховете Бияз-Тепе, Занога и Панорица и за затваряне обръча на обкръжението на гръцките части в Кресненското дефиле.
 
Балканска война 1912 - 1913 г.
5 и 6 октомври 1912 г. – Боевете при Айдормуш, Акчакръп, Калфалар, Алмапаре и Доганджилар
7 октомври 1912 г. – Боевете при Сюлюкьой, Тузлук, Кърлар, Хорозрал
8 октомври 1912 г. – Боевете за освобождаването на Кърджали
16 октомври 1912 г. – Боевете при Куинлъ
28 и 29 октомври 1912 г. – Боевете за завладяването на Родосто
7 ноември 1912 г. – Боевете при Балкан-Тореси
14 ноември 1912 г. – Боевете при Теке
 
Междусъюзническа война 1913 г.
17 юни 1913 г. – Боевете при село Конче
19 юни 1913 г. – Боевете при село Пепелище на Криволашката позиция
20 и 21 юни 1913 г. – Боевете при гара Криволак и Криволашката главна позиция
25 и 28 юни 1913 г. – Боевете при село Печено и колибите Ляски
4 юли 1913 г. – Боевете на позицията Голак
8 юли 1913 г. – Боевете на позицията Голак
10 юли 1913 г. – Боевете при село Драгобраща
11 юли 1913 г. – Боевете на позицията Голак
15 юли 1913 г. – Боевете при Бияз-Тепе
16 и 17 юли 1913 г. – Боевете за завладяването върховете Занога и Панорица
Полковник Васил Делов, командващ Хасковския отряд през Балканската война (1912 - 1913)