Генерал-майор Григор Петров Кюркчиев

Генерал-майор Григор Петров Кюркчиев

Роден на 24 октомври 1865 г. в град Прилеп.
Загинал на 16 април 1925 г. при атентата в църквата „Св. Неделя” в София
 
„Моя завет към армията е да пази и запази традициите на бойното си минало, традиции осветени с кръвта на скъпи жертви. Духът възроди и идеалите, за които техните братя, бащи, деди, прадеди изгинаха по тъмници, зандани, сложиха кости по поля, долини, планини усойни. Той ще възроди и добродетелите военни - повиновение, себеотрицание, духът непобедим, тъй необходим за армията, която и след преживяното нещастие, пак тя, армията, е която крепи и ще крепи надеждите народни, че ще дойде ден, когато върху нашата поробена от скръб земя ще падне лъч светлина.”
 
                                               Генерал-майор Григор Кюркчиев
 
През 1877 г., на дванадесет години, Григор Кюркчиев пристига в Кюстендил и записва Кюстендилската гимназия.
 
Завършва през 1882 г. и постъпва във Военното училище в София.
 
Назначен е като офицерски кандидат в 7-ми пехотен Преславски полк. Произведен в чин подпоручик по време на Сръбско-Българската война през 1885 г.
 
Участва в сраженията при Драгоман, Сливница и Пирот.
 
Награден е с Военен орден „За Храброст” ІІІ степен.
 
От 1886 до 1911 г. последователно служи в 8-ми пехотен резервен полк, 18-ти пехотен Етърски полк в Търново и 19-ти пехотен Шуменски полк в Разград.
 
През 1912 г. е назначен за командир на дружина в 3-ти пехотен Бдински полк във Видин.
 
По време на Балканската война 1912-1913 г. майор Григор Кюркчиев воюва в състава на 3-ти пехотен Бдински полк като командир на дружина.
 
Участва в боевете при Лозенград, Люле Бургас – Тюрк бей, Изетин, Кум Бургас и Ялос. Награден е с Военен орден „За храброст” ІV степен.
 
През юни 1913 г. е назначен за командир на 65-ти пехотен полк.
 
По време на Междусъюзническата война 1913 г. подполковник Григор Кюркчиев воюва при Вратарница, Зайчарско на 24, 25 и 26 юни 1913 г. От 29 юни до 4 юли воюва срещу сърбите при Какавица, Кюстендилско, а до 18 юли при Егри Паланка. Награден е с военен орден „Св. Александър” ІV степен.
 
След демобилизацията на армията през август 1913 г. е назначен за командир на 24-ти пехотен Черноморски полк в Бургас.
 
Подполковник Григор Кюркчиев е командир на 24-ти пехотен Черноморски полк до септември 1915 г.
 
През септември 1915 г. участва във формирането на Кадровата дивизия, преименувана по-късно на 11-та пехотна Македонска дивизия. Полковник Кюркчиев е назначен за командир на 2-ра пехотна бригада от 11-та пехотна Македонска дивизия, формирана в Пловдив. В състава на бригадата влизат 3-ти пехотен Македонски полк / 3374 души личен състав / и командир подполковник Атанас Хумбаджиев и 4-ти пехотен Македонски полк / 3880 души личен състав / с командир подполковник Георги Генчев.
 
Начело на бригадата полковник Григор Кюркчиев участва в сраженията при село Виничане, Хозорат, Кошачица, Горно и Долно Чичево, железопътна станция Градско и село Росоман.
 
В сражението при село Долно Чичево полковник Григор Кюркчиев е ранен от оръдеен шрапнел в крака. Превързан е и остава в строя. Впоследствие възпалението на раната става причина десния крак на полковника да бъде отрязан високо над коляното. Полковник Кюркчиев е настанен в болница. След изписването си отказва служба в тила и с дървен крак отново поема командването на 2-ра пехотна бригада от 11-та пехотна Македонска дивизия. Начело на бригадата остава до края на войната през 1918 г. както пишат съвременниците, „войниците толкова го обичаха, че направиха специален стол – носилка за любимия си командир, с който го носеха по скалите и върховете на Беласица.”
 
За участието си в Първата световна война генерал Григор Кюркчиев /от 1918 г. генерал/ е награден с множество български и съюзнически военни отличия.
 
През 1918 г., след демобилизацията на армията, е назначен във Военното министерство на длъжност отговорник за поръчки.
 
От 1919 г. е назначен за председател на Главната ликвидационна комисия.
 
През 1922 г. напуска действителната военна служба, след 40 години прослужени в почти всички големи гарнизони на България и участие в четири войни за национално обединение и освобождение.
 
Председател и впоследствие почетен председател на Конгреса на македонските братства и на Конгреса на военноинвалидите.
 
 Загива по време на атентата в църквата „Света неделя” в София на 16 април 1925 г.
Кръст "За храброст"