Генерал Георги Тановски. Неговият идеал беше отечеството

ГЕНЕРАЛ ГЕОРГИ ТАНОВСКИ – НЕПРЕХОДЕН ПРИМЕР ЗА БЕЗЗАВЕТНО И ЖЕРТВОГОТОВНО СЛУЖЕНЕ НА БЪЛГАРИЯ

(материалът и снимките са предоставени на Агенция "Фокус" от Владимир ген. Георги Тановски)

Житейският път на генерал Георги Тановски е пример за жертвоготовността, с която няколко поколения в следосвобожденска България изнесоха на плещите си епопеята на войните за национално обединение от 1912 – 1918 г. Българската войска беше естествената среда, където много българи в края на ХIХ и началото на ХХ век намериха поле за реализация на мечтите си за беззаветно служене на националния идеал, завещан от Възраждането – обединението на българите на Балканския полуостров в единна дър жава. Народните надежди за изпълнението на тази историческа мисия, която времето вмени в дълг на тогавашните поколения се възлагаха на младата българска армия, събрала вече възторга и славата в победоносната Сръбско-българска война от 1885 г.
Роден  на 15 юни 1883 г. /ст. стил/ в софийското село Макоцево, Георги Тановски расте като будно и любознателно дете. Научава буквите и почва да чете още преди да тръгне на училище. Като ученик прави силно впечатление на учителите си със своето ученолюбие и те настоятелно препоръчват на баща му Атанас Тановски да направи всичко възможно, но да изучи сина си. Бащата, сам неук и беден човек, едвам успяващ да изхранва семейството си, храни дълбока почит към учението и не забравя поръката на учителите.    
Въпреки големите лишения, сред които е принуден да живее, Георги Тановски завършва Първа софийска мъжка гимназия с добър успех, след което учителствува една година, за да помогне на крайно задлъжнелия си баща. По време на своето учителствуване за пръв път се сблъсква с грозното явление корупция, станало особено емблематично за днешните времена – за да бъде назначен на учителското място в едно софийско село, кметът на селото му поисква известна сума пари, или както се казваше доскоро – рушвет, понятие, изместено в последните години от чуждицата “корупция”  Отказът да даде искания му рушвет спечелва на младия Георги непримирим враг в лицето на самозабравилия се местен дерибей.  
През 1903 г. Георги Тановски постъпва в Школата за запасни офицери в София. Там той има за ротен командир един умен и наблюдателен човек, капитан Лазаров, който скоро оценява характера и качествата на младежа като извънредно подходящи за високото призвание командир в българската войска. С негова препоръка Георги Тановски е приет в клона на Военното училище, намиращ се тогава в Княжево. Оттук насетне пътят на Георги Тановски окончателно е определен – военната професия става негова съдба, призвание и смисъл на живота му. На професията си гледа като на най-възвишен дълг към Отечеството и изпълнява този дълг с рядка всеотдайност и себеотрицание. Във Военното училище е сред първите по успех и старание. Не жали силите си в учебните занятия – независимо дали са в учебните кабинети или на полето. На едно от полските занятия отново е пръв в изпълнението на учебно задание, но напрежението взема своето – за известно време трябва да се лекува от наченки на туберкулоза. 
Завършва Военното училище през 1908 г. Като млад офицер е изпратен в град Самоков, в тамошния 22-и пехотен Тракийски полк, в редовете на който ще извърви дълъг и славен боен път. Назначен е за командир на взвод, а скоро след това е изпратен за началник на граничен участък на границата с Турция, в района от Белово до Рилския манастир, където тогава е минавала граничната линия. Младият командир скоро налага своето обаяние и авторитет сред войниците, които командува, със своето високо развито чувство за дълг и непрекъснати грижи за бита на подчинените си. По негова инициатива и ръководство в граничния участък  се построяват нови и удобни помещения за войниците и стопански постройки. В дейността си Георги Тановски е силно мотивиран, както от патриотични чувства, така и от възмущението, което го обзема, когато научава, че български генерал търгува с дървен материал по границата и сградата на отсрещния турски пост е построена именно с посредничеството на този генерал, който има значителни икономически интереси в района от двете страни на българо-турската граница. Изказва открито негодуванието си от недостойното пове дение на този висш офицер, служещ в интенданството на българската армия пред неговия съдружник. Много скоро, през 1909 г., въпросният офицер е уволнен от армията и преведен в запаса.         
При обявяването на Балканската война от 1912 – 1913 г. Георги Тановски, вече поручик, отказва предложената му длъжност бригаден адютант и поема командуването на 7-а рота от 22-и пехотен Тракийски полк, с която му предстои да извърви дълъг път на бойни подвизи, победи, но и големи страдания и жертви. Полкът му е в състава на 7-а пехотна Рилска дивизия., която е единствената българска бойна единица, действуваща в Македония през Балканската война 1912/1913 г. По време на мобилизационния период и съсредоточаването, поручик Георги Тановски прави нещо, на  което малцина пехотни командири тогава отдават значение в периода на трескава подготовка за поход към границата – той намира време да обучава и подготвя своите войници за отблъскване на кавалерийска атака. Набраният опит по-късно ще се окаже особено полезен и ценен в хода на войната. 
Още в първите дни на военните действия срещу Турция Георги Танов ски се проявява като смел и инициативен командир, умеещ да взема правилни решения на бойното поле, съобразени с конкретната обстановка, в която действува. Решително поема отговорност за действията си, които в много случай допринасят за успешния изход на боя и спечелването на победата. Със стремителни си действия ротата му спомага за бързото овладяване на първите населени места при навлизането в района на Царево село /дн. гр. Делчево в Република Македония/. Дружината, в състава на която влиза и неговата рота, е изпратена към Кресненското дефиле, където да помогне за изтласкването на турските части, задържащи движението на нашите войски по дефилето в района на с. Крупник, Горноджумайско /дн. Благоевградски окръг/. Там Георги Тановски се сблъсква с прояви на нерешителност и неинициативност, проявени от някои командири, които се грижат повече за собствената си безопасност, отколкото за изпълнението на важната задача. Поради това, че изказал своето критично мнение относно бездействието на нашите части по вина на такива командири, е изпратен с ротата си на разузнаване като назидателна мярка. Храбрият офицер обаче изпълнява бляскаво възложената му задача – открива, че противникът е отстъпил по течението на р. Струма на юг и по този начин пътят за движението на нашите части е открит. В нощен бой на 23.Х.1912 г. /ст. стил/ ротата му със стремителна атака овладява железопътния мост при гр. Демир Хисар, което осигурява преминаването на частите на 3-а бригада от 7-а пех. Рилска дивизия и артилерията.   
По време на сраженията и походите Георги Тановски полага особени грижи за бита и прехраната на подчинените си. В селата и градовете, където войските спират за нощувка и почивка, първата му грижа е да намери удобни квартири за войниците си. За себе си мисли най-накрая, грохнал от умора и напрежение.
В епичните булаирски сражения на Галиполския полуостров на 29 януари 1913 г., когато натискът на многобройните турски войски е особено силен срещу позициите на 22-и пех. Тракийски полк, където турците са планирали да пробият българските отбранителни позиции, в критичния момент на боя Георги Тановски събира около себе си група от отчаяни смелчаци от около 50 - 60 души, повеждайки ги в безумно смела контраатака “На нож!”, летейки срещу напиращите гъсти неприятелски вериги. Примерът му е заразителен, повдига духа на разколебаните защитници  и внася смущение и хаос сред неприятеля. Вражеската атака е отбита, настъпателния устрем на противника отслабва и позициите на полка са спасени. В ръкопашния бой поручик Георги Тановски е тежко ранен от куршум в устата – избити са му 18 зъба, челюстта е счупена, езикът виси откъснат наполовина. Паднал в несвяст и облян в кръв, смятан за убит, щастлива случай ност спасява живота му – спонтанна конвулсия  показва признаци на живот в безжизненото му тяло и той бива отнесен от подчинените си назад. Лекува се в руска болница в гр. Любимец. Тъй като слуша как руския персонал на болницата постоянно прави сравнения между българи и сърби в полза на последните, патриотичното му чувство е силно засегнато. За да покаже силата и твърдостта на българския характер, стоически понася нечовешките болки, които изпитва при мъчителните и тежки операции, на които е подложен. Един ден от силните болки и напрежението от тях счупва с ръцете си облегалките на стола, на който седи при извършването на манипулации те, без да издаде никакъв звук или стон. След лечението в болницата, с не напълно заздравяла рана, е пуснат в домашен отпуск. Поради бавно заздравяващата счупена челюст се храни почти единствено с мляко.  
Когато на 16 юни 1913 г. избухва Междусъюзническата война, пору чик Георги Тановски прекратява доброволно отпуска си и се завръща в своята част. Поема командуването на ротата си в особено критичен момент. Сръбските и гръцките армии настъпват към старите предели на България с цел да диктуват условията на мира в София. При явяването си в ща ба на 7-а пех. Рилска дивизия Георги Тановски е посрещнат от командира на дивизията генерал-майор Георги Тодоров с думите: “Идвате в момент, в който се решава съдбата на България!”. 22-и пехотен Тракийски полк заема позиции в района на Калиманското плато, което държи пътищата за Кюстендил и София. Боевете, които предстоят, ще останат записани в златните страници в историята на българската бойна слава като “Втората българска Шипка”. В най-драматичните моменти на боя поручик Георги Тановски е непрестанно в окопите сред бойците си, окуражава ги, пеейки патриотични песни и с чудно презрение към смъртта увлича защитниците, които с точен огън отблъскват многобройните атаки на четирикратно превъзхождащия противник. Самият той стреля с пехотна пушка редом до войниците си в окопите. Така правят и други офицери като дружинният му командир майор Стефан Сапунов. В един особено напрегнат момент на боя на 6 юли 1913 г. при поручик Георги Тановски идва командира на единствената батарея, действуваща в позициите на 22-и пех. Тракийски полк поручик Владимир Заимов с молба да прикрие батареята му, която също е в предните око пи и е останала без пехотно прикритие. Войниците от ротата на Георги Та новски, начело с командира си, не допускат пленяването на оръдията от противника. За проявената изключителна храброст, инициативност и само пожертвувателност, проявени в Калиманските боеве, Георги Тановски е награден с два ордена – “За храброст”  III-а степен и “Народен орден за военна заслуга. Заедно с Владимир Заимов и други командири е предложен за предсрочно повишение в звания “капитан”.    
По време на Първата световна война Георги Тановски, вече капитан, командува отново рота в 22-и пех. Тракийски полк. Отличава се с изключителна храброст и инициативност в боевете за гр. Велес в Македония на 23.Х.1915 г., когато с ротата си минава по обходни пътеки и с внезапен удар “На нож” и едновременно хвърляне на ръчни гранати от всички атаку ващи противникът отстъпва панически и това дава възможност на целия полк и съседния до него да се вдигнат в атака, спирани дотогава от убийствения картечен и пушечен огън на добре окопалите се сръбски части. Тези негови действия са оценени в бойните донесения като проява на “чудна храброст и предприемчивост”. 
В периода 1916 – 1917 г. 22-и пех. Тракийски полк заема отбранителни позиции срещу англичаните по долното течение на р. Струма, южно от гр. Серес. Ротата му изгражда образцови отбранителни укрепления, сочени от командуването като пример за  извършването на фортификационните работи. И тук Георги Тановски остава верен на принципите си да полага ежедневни грижи за бита на своите войници. В близост до ротните позиции изгражда баня за ротата си, каквато в другите участъци на позицията няма, организира малко стопанство в тила, където се обработва зеленчукова градина, там има и една млечна крава, млякото на която се използва за храна на болни войници. Това става в момент, когато някои недостойни офицери си позволяват да крадат от оскъдния войнишки залък и да изпращат продуктите на домашните си в тила. Изградената по този начин отбранителна позиция е посещавана от представители на части от 7-а пех. Рилска дивизия, на 2-а армия, в чийто състав е дивизията, от съседната 1-а армия. Георги Тановски намира и своеобразен начин да помогне на войници, чийто дух е спаднал по различни причини - лоши вести от родните места за дерибейства на самозабравили се властници, случаи на посягане на честта на войнишките семейства. Когато сметне за нужно, Георги Тановски на своя отговорност пуска нуждаещи се войници в кратък отпуск да отидат по домовете си и да уредят сметките си с местните дерибеи. Посочването на тези качества на Георги Тановски и неговия стил на командуване на подчинените съвсем не е от желание да се трупат суперлативи в обрисуване облика на една личност, а е действителност, подкрепена от нейния житейски път и заслужено високата оценка на другите за нея.     
Въпреки че живее години в огъня на няколко последователни войни, Георги Тановски и сред смъртните опасности на кръвопролитни боеве не загубва своето чувство за хумор, присъщо на всеки човек. Обича шегите и закачките, най-добрите му приятели са както добри командири, така и големи шегаджии, които не пропускат удобен случай да се развеселят. 
Инициативността, всеотдайността и жертвготовността, с която смелият офицер изпълнява служебния и отечествения си дълг често го поставят в конфликт с бездейни и слабохарактерни командири, за които грижата за личното оцеляване и спокойствие са над всичко друго. За щастие на Георги Тановски такива командири и тяхното отношение са оценени справедливо от командуването на полка и армията и действията им остават без последствия за младия енергичен офицер.    
През лятото на 1918 г. капитан Георги Тановски е назначен за командир на дружина в 57-и пехотен полк, влизащ в състава на 9-а пехотна Плевенска дивизия. При явяването си на новото назначение командирът на дивизията генерал-майор Владимир Вазов го посреща с думите: “Капитан Тановски, вашата добра работа ми е известна, правете това, което сте правили и в 22-и пехотен Тракийски полк!" Така съдбата предоставя възможност на Георги Тановски да вземе участие в историческите боеве през м. септември 1918 г. при Дойран, наречени “Дойранската епопея”, където 9-а пехотна Плевенска дивизия нанася едно от най-големите поражения на британската армия през Първата световна война. По време на боевете Георги Тановски и командуваната от него дружина не допускат атакуващия противник да извърши пробив в позиците на участъка, който отбранява. Поддържа отлична връзка с артилерията и ефикасна организация на взаимодействието между пехотинци, картечари. На някои места съзнателно допуска първите вериги от атакуващи англичани да се вмъкнат в окопите на изнесената предна позиция и подава сигнал до артилерията за откриването на убийствен преграден огън. Ефектът от стрелбата е унишожителен. Малцина от атакуващите успяват да се оттеглят назад.
След края на Първата световна война Георги Тановски е сред командирите, които остават в редовете на българската армия – значително съкратена по численост от постановленията на  Ньойския мирен договор, наложен на България през 1919 г. Участвува с други патриотично настроени офицери в укриване на оръжие и снаряжение от съглашенските комисии, пристигнали в България след края на Първата световна война, за да контролират изпълнението на клаузите на мирния договор.
През 1920 – 1921 г. Георги Тановски е назначен за командир на граничен участък в района на с. Земен /сега гр. Земен, Кюстендилско/. Това става в момент, когато там се определя новата сръбско-българска граница, която, по волята на победителите в Първата световна война, къса живи части от българския държавен организъм, разделя син от баща, брат от брата. Граничната линия минава през дворове и сгради, в едно село граничният знак е поставен на комина на една къща. Георги Тановски е в състава на смесената сръбско-българска комисия, която трябва на място да прокара граничната линия в неговия участък. В района на българското село Ресен е предвидено граничната линия да се прокара така, че да остави водоизточниците, от които селото се снабдява с вода за пиене и за добитъка, да останат в сръбска територия. При решаването на този жизнено важен за населението въпрос българският офицер, председател на българската част на комисията проявява бездействие и незаинтересованост. По своя инициатива майор Георги Тановски се намесва и успява да убеди сръбския генерал Степанович, представител на сръбската страна в комисията въпросът да бъде решен в полза на българското население.
По време на службата си на сръбско-българската граница Георги Тановски се запознава с бъдещата си съпруга Радка Харизанова от Босилеград.  От рода на Радка Харизанова произхождат бележити българи, оставили ярка диря в българската наука и култура – известният естественик, етнограф, фолколорист и диалектолог академик Йордан Захариев и поетът Емануил Попдимитров, чието творчество е част от класическата българска литература. Академик Йордан Захариев е един от организаторите и ръководителите на протестите на българите от Босилеградско срещу несправедливите постановления на Ньойския мирен договор, оставили българите от За падните покрайнини извън майката-отечество България.           
През 1922 - 1923 г. майор Георги Тановски е началник на бюро за за писване на доброволци за българската войска, тъй като според клаузите на Ньойския договор наборната състема в българската армия е премахната и е въведена платена военна служба. 
От 1924 г. отново е в така обичания от него Самоков – този път като командир на същия този 22-и пехотен Тракийски пълк, където е започнал службата си в редовете на българската войска като офицер и е извървял труден, но славен боен път във войните за национално обединение. Полага непрестанни грижи за подобряване бита и бойната подготовка на войници те. Построени са нова столова и спални помещения с образцов ред, уредена е полкова библиотека. Сред инициаторите е за построяване на дом-паметник читалище в чест на победите на полка във войните за национално обединение и съхранение паметта на загиналите за Отечеството в тези войни. Чувствителен и отзивчив към тежките социални проблеми на населението в Самоковския край, решава по един оригинален начин да накара много богат самоковски гражданин да внесе известна сума в бюджета на самоковската община за подпомагане на бедните. До семейството на този гражданин е изпратено анонимно писмо, писано на машина в щаба на полка, където в ултимативен тон се поставя искането за внасяне на въпросната сума. Макар че впоследствие инициаторът и авторите на писмото стават известни на командуването на дивизията, резултатът е постигнат.
В годините на сътресения след комунистическия метеж от м. септември 1923 г., подкрепен и то някои земеделски среди,  се разпалват насилията и страната е пред нова гражданска война. В много райони върлуват т. нар. политически чети, водачите на които са криминално проявени личности. В борбата с тези чети в Панагюрско участвува и Георги Тановски, който по собствено желание прекратява отпуска си и поема командуването на частта си. Той уважава идеите, които целят доброто на хората, вижда причините на недоволството в голямата бедност, в която живеят широки социални слоеве. Но също така е и решителен противник на социалната демагогия и насилието, чрез което безскрупулни политически лидери, подбуждани отвън, се стремят да постигнат егоистични класово-партийни цели и установяване на еднопартиен режим по подобие на болшевишкия строй в Русия. Неговата част действа в района на Панагюрско. В с. Лесичево вижда тези отвратителни прояви на тесногръда партизанщина – в селото учители-комунисти изнудват учениците и родителите им, за да събират парични средства за комунистическата партия, окичват червени ленти на дрехите на децата. В същото време паметникът на загиналите във войните за национално обединение тъне в запустение и немара, препикван от селските кучета. Веднага свиква митинг, на който осъжда остро насаждания нихилизъм и взема мерки за полагане грижи за почит към паметта на загиналите и съхраняване жив спомена за техния саможертвен подвиг за Родината. От друга страна осъжда категорично и убийството на двама видни комунистически дейци от гр. Самоков – Михаил Дашин и Борис Хаджисотиров, привърженици на легалната политическа борба, които не са взели участие в септемврийските събития и не са замесени в избухналите след това насилия.  
През 1928 г. е преведен в Щаба на армията, където е началник на секция по бойната подготовка. На следващата 1929 г. е назначен за командир на 6-и пехотен Търновски полк, който е под шефството на бившия държавен глава цар Фердинанд I. Наред с организацията на занятията по бойната подготовка, Георги Тановски полага грижи за подобряването на бита на военнослужещите. По негова инициатива в полка е уреден киносалон, библиотеката на полка е разширена и допълнена с нови издания. С цел да манифестира достойнството на българския офицер и българската войска в момент, когато над нея тегнат унизителните клаузи на Ньойския договор, нарежда на шинелите и пагоните на офицерите от полка отново да бъде зашит вензелът на цар Фердинанд –  шеф на полка. Проявява разбиране и готовност по човешки да реши всеки конкретен  проблем на подчинените си – когато при него идва непознат човек с молба да бъде отложен от служба синът му, за да завърши образованието си, Георги Тановски решава въпроса в полза на младежа. На възраженията на командира на дивизята подполковник Тановски отговаря, че освен писаните закони и наредби има и един не по-малко важен, макар и неписан – ЗАКОН ЗА ЧОВЕКА.
От 1931 г., вече полковник, награден през 1930 г. с ордена “Св. Александър”, е назначен за комендант на столицата. 
В края на 1931 г. е открита и пусната жп линията София – Макоцево. Реализацията на този проект, важен за населението от района, е и с участието на Георги Тановски, който никога не забравя родния си край и полага грижи за неговото стопанско и културно въздигане.
Като комендант на столицата създава отлична организация по посрещането и гостуването в София на сръбския крал Александър, състояло се през м. септември 1934 г.
В края на 30-е години на ХХ в. активизира дейността си тайният Военен съюз, който е готов да се намеси в управлението на страната, за да сложи край на ширещата се корупция и политическа поквара в страната – плод на безогледна партизанщина и тесногръди партийни ежби. Георги Тановски е узрял за идеите на Военния съюз и е нагов член още като командир на 22-и пехотен Тракийски полк в Самоков. По време на акцията от 19 май 1934 г., с който Военният съюз поставя на власт правителство начело с Кимон Георгиев, Георги Тановски е водач на Военния съюз в софийския гарнизон. Малко преди началото на акцията той посещава Двореца и уведомява цар Борис за предстоящите събития и го уверява в неговата безопасност – лично на държавния глава  на царската фамилия. Постъпката му не е лишена от основание, защото в някои крайни офицерски среди се е пред виждало в случай на отказ на държавния глава да подпише указа за съставянето на новия кабинет, да бъде принуден да абдикира. Когато Кимон Георгиев се явява при цар Борис, за да го уведоми за съставянето на новия кабинет, в джоба му за всяка евентуалност има и указ за абдикация на монарха. В крайните среди е била обсъждана и възможността за предприемането на крайна мярка – физическото ликвидиране на цар Борис.   
С идването си на власт правителството на Кимон Георгиев разтуря партиите и другите обществено-политически организации, забранява дейността на ВМРО. Много от дейците на революционната организация забягват в чужбина, други са интернирани. За да спаси от физическа саморазправа някои от тези дейци, като комендант на столицата полковник Георги Тановски ги “интернира” в гр. Годеч, с цел да ги спаси от изстъпленията на неотговорни фактори.
За Георги Тановски Военният съюз е фактор, който трябва да играе възпираща роля срещу моралната разруха, политическата корупция и покварата в обществения живот. Същевременно се обявява срещу т. нар. “републиканско” крило в Съюза и е сред онези членове на централното му ръководство, които предотвратяват избухването на братоубийствени междуособици сред войската през пролетта на 1935 г. , когато недоволни от идването на власт на кабинета Андрей Тошев офицери искат да вдигнат части от софийския гарнизон на борба срещу новото правителство. Това не е забравено от противниците му, които десет години по-късно, през есента на 1944 г. намират повод да се разправят с него, инспирирайки физическото му унищожение. Твърдо отстоява независимостта на Военния съюз и се противопоставя на всякакви опити офицерската организация да бъде подчи нена  на политически кръгове или на Дволеца. Тази своя позиция Георги Тановски заявява открито и следва безкомпромисно, макара че цената за това е край на службата му в армията, причинен от онези, които умеят да се нагаждат към силните на деня.     
През лятото на 1935 г., като командир на 1-а пехотна Софийска дивизия е във Варна заедно със своя боен другар от войните за национално обединение и съратник във Военния съюз генерал Владимир Заимов – политически секретар на Съюза. След първончална неизвестност, в която умишлено ги държат, двамата са приети от цар Борис в двореца “Евксиноград”. Георги Тановски не желае да отиде на приема, но е убеден от генерал Заимов да приемат преднамерено закъснялата покана. На срещата цар Борис открито и недвусмислено заявява решимостта си да разпусне Военния съюз и до го елиминира като фактор в управлението. Пред държавния глава полковник Георги Тановски е открит и прям – ясно изразява становището си за необходимостта от съществуването на Военния съюз поне до нормализирането на обществено-политическия живот в страната, като се зачитат конституционните прерогативи на царя. Същото е и становището на генерал Владимир Заимов. Цар Борис обаче е взел друго решение – еднолично да поеме юздите на управлението и не забравя казаното от Тановски и Заимов. 
След разпадането на Военния съюз в края на 1935 г. дните на Георти Тановски в армията са преброени. Новият военен министър в правителството на Георги Кьосеиванов – генерал Христо Луков, ревностно се заема с окончателното унищожаване на Воения съюз и утвърждаване личния режим на цар Борис III. Полковник Георги Тановски е освободен от длъжността командир на 1-а пехотна Софийска дивизия и изпратен в Стара Загора, където поема командуването на 8-а пехотна Тунджанска дивизия. Миналият през огъня на войните за национално обединение кадрови военен знае какво означава това и не храни илюзии за бъдещето си. В Стара Загора е обграден от офицери, които го шпионират и непрекъснато донос ничат срещу него. Героят от войните за национално обединение, бидейки още на действителна военна служба, е следен от политическата полиция. Не е било необходимо – на Георги Тановски всякога са били чужди конспи рацията и подмолните действия…По време на процеса срещу Дамян Велчев и други дейци на Военния съюз, обвинени в “опит за държавен пре врат”, срещу полковник Тановски се води непочтена вестникарска кампания, а – вестник “Зора” публикува писмо на офицера Васил Монов, в което Георги Тановски е обвинен, че при посещането на Новата 1935 г. във Военния клуб на София е забранил пеенето на царския химн “Боже, царя пази!”. И макар че Георги Тановски изпраща в редакцията опровержение срещу клеветата, подписано и от бившия военен министър и министър-председател генерал Пенчо Златев, вестникът отказва да го публикува и да му даде възможност да защити името си.  
С болка на сърцето полковник Тановски вижда как негови довчераш ни съратници във Военния съюз са готови на всичко, само и само да добият благоволението на новите силни на деня. Тон в непочтената психологи ческа война срещу героя от три войни за национално обединение дава ко мандуващият 2-а армия генера-майор Иван Тодоров – човек, който по време на тези войни е мислил повече за личната си безопасност в тила, а сега не се свени да получава подкупи от подчинените си. По време на едно от посещенията си в Стара Загора новият военен министър генерал Христо Луков, който като командир на 2-а пех. Тракийска дивизия е уговарял Георги Тановски да сътрудничи в обезличаването и разпускането на Военния съюз, се държи преднамерено пренебрежително към него, не държейки сметка за командирския му авторитет. Така е поръчано отгоре…На полков ник Тановски направо е заявено, че трябва сам да подаде оставката си в армията. Прощалната заповед на Георги Тановски, с която се разделя с войската, е образец на изпълнен отечествен дълг и коректност. Не проявява и най-малка следа от обида и огорчение. Заповедта е пропита от грижа за развитието на родната войска. С излизането си в запаса полковник Георги Тановски е произведен в чин генерал-майор. Така след 28 години беззаветна служба на Отечеството в редовете на българската войска Георги Тановски сменя военния мундир с цивилен костюм.
Приспособяването с цивилния живот е трудно – отпуснатата му пенсия не стига за изхранване на семейството му. Децата му са малки – най-големият син – Любомир, е на 13 години, средният – Атанас е 10-годишен, а най-малкият – Владимир, е едва 3-годишен. За да издържа семейството си, Георги Тановски избира професията на книжар – отваря книжарница на ъгъла на бул. “Дондуков” и ул. “ Г. С. Раковски”. И след излизането си от армията той и неговите съратници от разтурения Военен съюз са следени непрекъснато от политическата полиция.
По време на Втората световна война следи със загриженост развитието на военните действия по фронтовете, тъй като това развитие е в пряка връзка с успеха на новия опит за национално обединение. Изразява съмнение в крайната победа на Германия. Когато в немското училище, където учи най-малкият му син Владимир вижда на витрина известната карта от гьобелсовото списание “Дас Райх”, в която Вардарска Македония,  Беломорска Тракия и Западните покрайнини са означени като “земи под българско управление”, счупва стъклото на витрината и пред погледите на немски офицери и гестаповци скъсва картата на парчета. При англоамериканските бомбардировки на София през зимата на 1944 г. къщата на Георги Тановски ва ул. “Кадин върх” № 1, строена с много труд и лишения, е разрушена, той се евакуира в родното си село Макоцево.
Идва 9.IХ.1944 г. Посреща спокойно събитията и смята, че няма за какво да се безпокои, тъй като целият му живот е бил подчинен само на едно – безкористна служба на отечествения дълг. Предполага, че може да бъ де поканен да застане начело на Военното министерство или МВР. Противниците му обаче не са забравили неговата принципност и решителност, спрели не една и две авантюри и сега виждат удобен момент за разправа с героя от войните за национално обединение, кавалера на 5 ордена за храброст и активен деец на Военния съюз о.з. генерал Георги Тановски. Когато на 27.IХ.1944 г. отива в V-и полицейски /вече милиционерски/ участък за подаване на нови адресни карти, е задържан в участъка. Същата нощ е откаран в района на гр. Елин Пелин – Вакарел и жестоко убит с други задържани. Унищожени са по първобитен начин – с топори, секири, чукове и  лопати. Физическите убийци са от партизанската бригада “Чавдар”, но по-важни в случая са интелектуалните подбудители на убийството. Останалите живи от извършителите на това престъпление и до днес прикриват истината за трагичния край на големия патриот.       
Съпругата на генерал Георги Тановски – Радка Харизанова, прави неуспешни опити да научи нещо за съдбата му. Отива със съпругата на разстреляния през 1942 г. ген. Владимир Заимов – Ана Заимова, в Кремиковския манастир, където са й казали, че се намира. След като не го открива там, се среща с министър-председателя Кимон Георгиев. Той й дава да разбере, че не желае да обсъжда въпроса за изчезването на съпруга й. В коридорите на Военното министерство, където е отишла да търси сведения за съпруга си, среща техния кумец капитан Константин Чичев, бивш адютант на Георги Тановски, но той я отминава, правейки се, че не я забелязва.
На 10.ХII.1945 г. цинично е обявен от Софийския областен съд за “безследно изчезнал”. За съпругата му и невръстните му деца започват тежки и мъчителни десетилетия на наследници на “ликвидиран царски офицер”.
Гробът на генерал Георги Тановски и до днес е неизвестен. “Заслугата” за това е на онези, които най-много говорят за национално помирение, но когато трябва да направят какъвто и да е знак в тази посока, предпочитат гузното мълчание.
За днешните поколения остава примерът на един живот, изживян с рядка жертвоготовност и себеотрицание в служба на отечествения дълг – издигнат над всякакви партизански боричкания и ламтеж за власт и облаги. Това е онзи нерушим паметник над безкръстния гроб на генерал Георги Тановски, примерът на житейския му подвиг, който винаги ще ни напомня за най-святото – дълга към Отечеството. 

АРХИВНИ ИЗТОЧНИЦИ

ЦВА – Велико Търново, Фонд 1 , оп. 1, а.е. №№  137 – 139, 161, 165, 167, 172, 202, 210, 213, 216, 228, 259, 268 - 270, 278; ф. 1, оп. V, а.е. №№ 122, 189, 205, 385, 388, 414; ф. 26, оп. 1, а.е. 47; ф. 58, оп. 1, а.е. 86; ф. 74, оп. 1, а.е. №№  110, 112, 141, 145, 149; ф. 80, оп. 1, а.е. №№ 58, 78, 84, 85 90, 106, 108, 114; ф. 80, оп. 2, а.е. №№ 1,2,70, 106; ф. 340, оп. 1, а.е. 107, ф. 354, оп. 1, а.е. 19; ф. 364, оп. 1, а.е. 13; ф. 1638, оп. 1, а.е. 22 
Автобиографични бележки на генерал Георги Тановски - ръкопис 
Личен архив на Владимир ген. Георги Тановски

ИЗСЛЕДВАНИЯ

1. Захаренов, Христо. История на 22-и пехотен Тракийски полк. Ч. I. Самоков, 1929 г. Ч. II, Дупница, 1940 г.
2. Марков, Георги. Парола “Сабя”. С., 1992.
3. Дичев, Борислав. Генерал Георги Тановски. Воин, патриот, гражданин. С. 2003.
4. Заимова, Клавдия. Младият Заимов. С. 1990
 

Генерал Георги Тановски. Офицери от 7 рота на 22 пехотен Тракийски полк
Генерал Георги Тановски с офицери от Балканската война
Генерал Георги Тановски. Балканска война
Генерал Георги Тановски