Героите на 14-ти пехотен Македонски полк 1915-1916 г.

Тайнственият взвод на Висок камък

Посветено на храбрия 14-ти пехотен Македонски полк

Шът! Тихо! Смирено! Че тук е земята

Що видяла толкоз борби!

На, гледайте гробищата там по бърдата

И тук погледнете, по-дол, в нивята

И там при онези върби!
 

И шапки свалете - че в тази земя тлеят

Костите на дивни борци.

За тези юнаци в народа ще пеят

И внуци, правнуци с тях ще се гордеят,

Ще сплитат им китни венци.
 

Я вижте свещенната гробница братска

На този, високия рид!

Кога се свързахме с войната всесвятска,

Всред огъня тука на битката адска

Цял взвод се превърна в гранит.

 
И вечер, когато безбройни звездички

Обсипват небесни простор,

Когато в гнездата прибират се птички,

Тогаз из гроба излизат там всички

И чува се тайнствен хор:
 

„Отечество мило, за тебе измряхме

Пред паметний този окоп.

Ний дълго се мъжки, юнашки държахме

И сетний куршум веч кога изгърмяхме

Ний легнахме в братския гроб.
 

Ако ли отново на тебе вразите

Се хвърлят с топовен гърмеж.

Веднага ще скочим из гроба ний всите

И с пламък в сърцето, със ревност в гърдите,

Ще спрем ний техний стремеж”
 

Така пеят тези до край що се били

И паднали мъртви със чест,

Кат дали са в боя последните сили

Това е тоз взвод, що вписа Термопили

Във нашта история днес.
 

Той гордо посрещна вълната огромна,

Що идеше с трясък жесток.

И сявга тоз взвод ще на всички да спомня,

Че воинът наш е скала вълноломна,

Гранит кат тоз Камък Висок.

Д-р Г. Пернов

 


Голаш падна!


Посветено на 14-ти пехотен Македонски полк


Гробна тишина е върху таз могила,

Що до днес в гръмовен бе обвита звук.

С черна се е скръб тя цялата покрила.

Ако и свободата да влада тук.
 

Врагът силен, грозен се от тук прогони,

Който я сквернеше с мръсния си крак.

Но тя сякаш тихо тайни сълзи рони,

При туй ясно слънце, тя сякаш е в мрак.
 

Безброй момци, вси редица до редица,

По снага й в кърви са легнали днес –

И на веки тя обръща се в гробница.

О, нещастен жребий, о печална чест!
 

Не, недей за всяка съдба се вайка,

О, могило свята на славни борци!

Прегърни тез жертви като нежна майка

До раздраните си от метал гърди!
 

Славата на всички е и твоя слава –

От кръвта им родна волност се роди,

И ти вечно ще се дигаш величава,

Горда с твоите мъки и твоите беди!
 

Дор българско слово тез места оглаша

Дор българско рало пори тоя край,

Цял народ поклон ще прави на Голаша,

Славата му светла вечно ще сияй!

Село Костурино, 28 ноември 1915 г.
Подпоручик Илия С. Бобчев


Героите на 14-ти пехотен Македонски полк

Майор Христо Минчев – Командир на 4-та дружина от 14-ти пехотен Македонски полк – град Тулча /Добруджа/. Награден с Орден за храброст  ІV степен и „Св. Александър” V степен с мечове. Повел атака с думите „Напред, юнаци, за милата България!” и загинал в ръкопашен бой на позицията Голаш, край село Костурино.

Капитан Илия Минчев – Командир на 10-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк – град Габрово. Награден с орден „За Храброст” – ІV степен и Орден за военна заслуга през войната 1912-1913 г. Ранен в сраженията при Голаш и  Злешовските височини и починал в болницата в Струмица.

Подпоручик Георги Петров – Младши офицер от 8-ма рота, 14-ти пехотен Македонски полк – град Кюстендил – Командвал атаката на ротата за превземането на английските позиции с ръкопашен  бой в село Неволен на 10 септември 1916 г. Ранен в боя при Ени Кьой на 3 октомври 1916 г.

Фелдфебел Стоил Ленков – 14-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк – село Долни Романци, Трънска околия, набор 1907 г. Награден със знак за отличие на военен орден „За храброст” – ІІІ и ІV степен. Убит в боевете за позицията Голаш на 23 октомври 1915 г.

Фелдфебел Михал Соколов – 12-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк – село Рила, Дупнишка околия, набор 1908 г. Награден с орден „Св. Александър” – VІ степен. Представен за повишение за отличие в чин подпоручик. За атаката на английските позиции при село Ени Кьой на 3 октомври 1916 г.Застанал пред веригата на войниците при атаката и ръководил боя със свалена фуражка. Убит от англичаните.

Старши подофицер Любен Василиев Филипов – Командир на 3-ти взвод, 10-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк - град Кюстендил. Произведен за отличие в чин подпоручик. Загинал начело на атака на взвода си  срещу французите на Висок Камък на 29 октомври 1915 г. В атаката загива целият 3-ти взвод на 10-та рота.

Старши подофицер Симеон Дражев Минтов – Командир на 1 взвод от 1-ва рота, 14-ти пехотен Македонски  полк – село Кленовик, Радомирска околия, набор 1910 г. Произведен в чин фелдфебел,. Награден със знака за отличие на Военния орден „За храброст” ІІІ степен и с орден „За военни заслуги „ „Св. Александър” VІ степен. За боевете при превземането на село Ени Кьой  на 3 октомври  1916 г.

Старши подофицер Христо Алексов Ангелов – Командир на взвод в 10-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк – село Скрино, Дупнишка околия, набор 1904 г. награден със знака за отличие на Военен орден „За храброст” ІV степен. За атаката на село Ени Кьой на 3 октомври 1916 г.

Ефрейтор Димитър Хардалиев – 14-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк – град Неврокоп, набор 1913 г. Награден със знака за отличие на военен орден „За храброст” – ІV степен. За бойна разузнавателна задача.

Редник Владо Начов Кошутарски  – 3-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк –град Дупница, набор 1913 г. Награден със знака за отличие на военен орден „За храброст” – ІV степен. За боевете на 20 октомври край село Плавуш.

Редник Стоян Ванев Спасов – 6-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк – село Стоб, Дупнишка околия, набор 1911 г.     За боевете срещу французите при село Плавуша.

Редник Костадин Христов Шумаров - 6-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк  - село Обидим, Неврокопска околия. .     За боевете срещу французите при село Плавуша.

Редник Васил Д. Катин  - 6-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк  - град Дупница, набор 1905 г.      За боевете срещу французите при село Плавуша.

Редник Христо Иванов Ковачев – 12-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк – село Баня, Мехомийска / Разлошка  / околия, набор 1913 г. Награден със знак за отличие на Военния орден „За храброст” ІІІ и ІV степен.За разузнаване с бой на английските позиции в село Кадрие и предмостовото укрепление – „Орляк”.

Редник Маноил Стоянов Мазнички – 10-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк – село Скрино, Дупнишка околия, набор 1904 г. Награден със знака за отличие на военен орден „За храброст” – ІV степен. За атаката на село Ени Кьой на 3 октомври 1916 г.

Редник Христо Иванов Пулин – 10-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк – град Мехомия,  набор 1906 г. Награден със знака за отличие на военен орден „За храброст” – ІV степен. За атаката на село Ени Кьой на 3 октомври 1916 г.

Редник Христо Георгиев Стоянов – 10-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк – град Дупница, набор 1915 г. Награден със знака за отличие на военен орден „За храброст” – ІV степен. За атаката на село Ени Кьой на 3 октомври 1916 г.

Редник Михаил Стоичков Натин – 10-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк – село Доброво, Дупнишка околия, набор 1907 г. Награден със знака за отличие на военен орден „За храброст” – ІV степен. За атаката на село Ени Кьой на 3 октомври 1916 г.

Редник Митко Атанасов – 14-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк – село Куклиш, Струмишка околия, набор 1907 г. За бойна разузнавателна задача.

Млад войник Тимошка Фотев Бондоров – 10-та рота, 14-ти пехотен Македонски полк – село Вардим, Свищовска околия, набор 1916 г. Загинал при разузнаване на английските позиции  югозападно от село Ени Кьой пет дни след пристигането си в полка.


Песните на 14-ти пехотен Македонски полк
 

„Не вдигай се, Севдо мори, на високо

Трендафило, Севдо мори, на високо.”


„Край Вардара млади българчета ходят

Врани коне яздят, остри саби махат

Сръбски крал да хванат,

Глава да му вземат!

 

Бог да бие англо-френци що дойдоха...”
 

Лъв от знамето на 14-ти пехотен Македонски полк, заедно с възпоменателни медали за войните
14-ти пехотен Македонски полк