Доброволчески знамена 1885 г. Бургаско поборническо опълченско дружество
Доброволческото дружество „Сливница”  в Бургас е създадено на 6 септември 1885 г. В 10.00 ч. камбаните на бургаските църкви обявяват на черноморския град за извършеното съединение. На площада в  Бургас се отслужва всенароден молебен. След молебена командира на Бургаската дружина на южнорумелийската милиция майор Мирчански държи патриотична реч пред народа. Във военна палатка, насред площада, започва записване на доброволците, освободени от военна повинност. От военна повинност в Южна Румелия били освободени и учителите. По предложение на директора на Анхиалското  (Поморийското) трикласно училище Захари Димитров, около 50 учители се записват доброволци. Формирана е Бургаската чета с личен състав от 110 души. На 8 септември доброволците получават пушки, боеприпаси и доброволческа униформа. За командир на четата е назначен опълченецът от шипка Иван Кишелски.
Знамето на Бургаското доброволческо дружество е ушито от учителките.
Задачата на Бургаската доброволческа чета е да обиколи граничните села в района, който е длъжна да охранява и който се простира от Черно море до Голям Боялък. На доброволците  се възлага и охраната на пътя Лозенград – Бургас, района на село Казъклисе и подозрителните турски села.
Впоследствие Бургаската доброволческа дружина представлява авангард на Южно-българската дружина, разположена във Факия.
При съобщението за войната, обявена от  Сърбия, бургаските доброволци  тръгват към София. В Бургас  доброволците са спрени от телеграма на княз Александър Батенберг от Сливница „Бургаската доброволска чета да остане да пази турската граница”. Бургаската доброволческа чета охранява границата и брега на Черно море до 18 януари 1886 г., когато е заменена от редовна войска.