Полковник Коста Каварналиев

Роден в Шумен на 15 ноември 1866 г.
През 1882 г. завършва Шуменското четвъртокласно народно училище.
През октомври 1882 г. постъпва в Техническото отделение във военното училище.
През юни 1884 г. постъпва в първи специален клас на Военното училище.
Произведен е в звание портупей-юнкер по случай Съединението на Княжество България с Източна Румелия с Приказ по Военното ведомство от 9 септември 1885 г. № 90.
Назначен в 5-ти пехотен Дунавски полк. От 9 септември до 3 ноември 1885 г. изпълнява длъжността младши офицер в 5-ти пехотен Дунавски полк.
От 15 септември до 2 ноември 1885 г. заедно с полка е на турската граница.
В Сръбско-българската война участва в сраженията от 2 ноември до 15 ноември 1885 г.
На 2 ноември 1885 г. участва в сражението при  село Банкя, Трънско.
На 5, 6 и 7 ноември 1885 г. портупей-юнкер Коста Каварналиев  участва в защитата на Сливница.
На 10 ноември 1885 г. Каварналиев се сражава при село Драгоман. 
На 11 ноември 1885 г. воюва при Цариброд.
На 14 и 15 ноември 1885 г. е в боевете при превземането на Пирот.
След победите при Сливница и Пирот Коста Каварналиев е произведен в първо офицерско звание – подпоручик.
От 4 ноември 1885 г. до 8 април 1886 г. е командир на рота.
От 8 април 1886 г. до 9 март 1887 г. е на длъжност младши офицер.
От 9 март 1887 г. до до 30 юни 1887 г. отново е командир на рота.
На 30 юни 1887 г. Каварналиев сдава ротата на старши по чин и остава младши офицер до 25 септември 1887 г.
От 25 септември 1887 г. до 24 май 1888 г. е командирован в Софийското Военно училище за преминаване на курса на ІІ-ри специален клас / 6 месечен специален курс /. Подпоручик Каварналиев завършва с отличие, трети по старшинство във випуска и е зачислен в артилерията.
От 29 май 1888 г. до 16 март 1889 г. е назначен за младши офицер в 4-ти Артилерийски на Н.В. полк в София.
От 16 март до 5 ноември 1889 г. е старши офицер в същия полк.
От 5 ноември 1889 г. до 18 януари 1892 г. е временно командващ на Горски взвод в 4-ти Артилерийски полк.
От 18 януари 1892 г. до 27 април 1892 г. Каварналиев е командващ на дивизионния парк в 1-ва пехотна Софийска дивизия.
В началото на 1892 г. полага успешно изпит за постъпването във висше учебно заведение.
От 27 април 1892 г. до август 1893 г. е командирован в Брюксел за изучаване на френски език и постъпване на Академията на Генералния щаб.
Поради липса на свободни места в курса е командирован в Италия.
От август 1893 г. до август 1897 г. тригодишен курс в Генералщабна академия в Италия.
От 27 октомври 1897 г. до 25 март 1900 г. командир на батарея във 2-ри Артилерийски полк във Враца.
От 25 март 1900 г. до 23 януари 1904 г. Каварналиев е назначен за Старши адютант на 6-та пехотна Бдинска дивизия и приведен към Генералния щаб.

От 23 януари до 11 юни 1904 г. командир на дружина в 35-ти пехотен Врачански полк.
От 3 ноември 1904 г. до 5 февруари 1907 г. Каварналиев е началник-щаб на ІІ-ра бригада от 6-та пехотна Бдинска дивизия.
От 5 февруари 1907 г. до 18 януари 1908 г. подполковник Коста Каварналиев е командир на 15-ти пехотен Ломски полк в Белоградчик.
От 27 януари 1908 г. до 1912 г. полковник Каварналиев е началник-щаб на 5-та пехотна Дунавска дивизия в Русе.
По време на Балканската война 1912-1913 г. полковник Коста Каварналиев е началник-щаб на 4-та пехотна Преславска дивизия.
Началник на дивизията е генерал-майор Климент Бояджиев.
Полковник Каварналиев ръководи щаба на дивизията в сраженията при Селиолу и Петра на 10 октомври 1912 г.
От 16 до 23 октомври 1912 г. 4-та пехотна Преславска дивизия води боеве при Карагач и Чонгора.
На 4 и 5 ноември 1912 г. дивизията води авангардни боеве на Чаталджанската дивизия в участъка на селата Уклалъ и Езетин.
През зимата на 1913 г. – януари и февруари, Преславската дивизия води боеве на същите позиции.
През пролетта на 1913 г. полковник Коста Каварналиев е назначен за командир на ІІІ-та бригада от 3-та пехотна Балканска дивизия.
През май 3-та пехотна Балканска дивизия е прехвърлена в Македония, в района на Кукуш.
След началото на Междусъюзническата война през юни 1913 г., 3-та пехотна Балканска дивизия поема върху себе си удара на многократно превъзхождащите в числено съотношение гръцки войски.
І-ва пехотна бригада защитава позицията около Кукуш и направление Лахна.
ІІ-ра пехотна бригада поема настъплението на гърците в района на Мачуково.
ІІІ-та пехотна бригада на полковник Каварналиев охранява моста на Вардар край Гевгели, пътя Дойран - Струмица, особено важен за съдбата на Четвърта армия и заема позиции по  двата бряга на реката. 
На 6 май 1913 г. щабът на бригадата е разположен в село Баня, Дойранско.
В средата на юни /през периода 15-18 юни 1913 г./ бригадата на полковник Каварналиев заема указаните позиции.
В началото на военните действия , въпреки численото превъзходство на гръцките войски, частите на 3-та пехотна Балканска дивизия постига успехи. Бригадата на полковник Каварналиев  разбива гърците и заема Ореховица.
Към 19 юни 1913 г. в района Гевгели-Арджан-Дойран, полковник Каварналиев разполага с 4 200 войници и 6 артилерийски нескорострелен полк с три батареи. Личният състав от непълни три пехотни дружини основно е от ъсъстава на 50-ти пехотен полк. В разгара на военните действия към бригадата е придадена една дружина от Серската пехотна бригада. Българските части нямат резерви. Очакваните подкрепления все още пътуват  от Източна Тракия и Беломорието. Подразделенията на Драмската и Серската пехотни бригади са съставени в по-голямата си част от необучени доброволци.
Срещу бригадата  на полковник Каварналиев  противостоят 2 гръцки дивизии с2 артилерийски полка.
Срещу ІІ-ра пехотна бригада на 3-та пехотна Балканска дивизия противостоят 1,5 гръцки дивизии.
Срещу І-ва пехотна бригада на 3-та пехотна Балканска дивизия противостоят при Кукуш и Лахна противостоят 5 гръцки пехотни дивизии, водени от гръцкия крал.
На 18, 19 и 20  юни 1913 г. бригадата на Каварналиев води тежки боеве в района на Калиново, Арджанските височини, и село Ореховица, височина 535.
На 21 юни 1913 г. бригадата целодневни  боеве и контраатаки на линията Покели-Чепели
На 22 юни 1913 г. бригадата на Каварналиев се оттегля на  нова позиция: село Владая -  връх Хисар -  село Ротирци - село Долна махала. Боевете и контраатаките по цялата линия на фронта, заеман от ІІІ-та пехотна бригада продължават през целия ден.
На 23 юни 1913 г. върху позициите на полковник Каварналиев се стоварва огневата мощ на четири гръцки артилерийски полка. Атаките следват през целия ден. Българските дружини остават без офицерски състав. Привечер, на самия бряг на езерото умира от раните си и полковник Коста Каварналиев. Последните му думи, според разказите на писателя Антон Страшимиров били отправени към адютанта: „Поручик Дуров, тръгни по пътя към София и дори да срещнеш един български войник, прати го, за да го туря в боя...”
Полковник Коста Каварналиев е погребан на брега на Дойранското езеро, заедно с петима свои войници.
През 1916 г. по време на Първата Световна война, признателните български войници и офицери изграждат паметник на героя. На гроба на полковник Каварналиев са отслужени молебени и панихиди, отдавани са военни почести. Пред паметта на командира се прекланят писателят Антон Страшимиров, легендарният полковник Борис Дрангов. Личността на полковник Коста Каварналиев се превръща в пример, в легенда на себеотрицание, патриотизъм и професионално изпълнен военен дълг.
След войната паметника на полковник Коста Каварналиев е взривен и костите на героя са разхвърляни върху някогашните позиции на ІІІ-та пехотна бригада от 3-та пехотна Балканска дивизия. Там, където и днес лежат костите на  хиляди български герои.

Военни звания:
Подпоручик – 3 декември 1885 г.
Поручик - 7 юни 1888 г.
Капитан – 1 януари 1892 г.
Майор – 18 май 1900 г.
Подполковник – 27 септември 1904 г.
Полковник 15 октомври 1908 г.

Ордени и медали:  Кавалер на Ордена „За храброст” за Балканската война 1912-1913 г. Полковник Коста Каварналиев – Началник-щаб на 4-та пехотна Преславска дивизия
ЗВО 4, ОЗ, Военна заслуга 5 к, Х, ХХ, Военна заслуга 4, Кр Нез, СБ, Т ІІІ, РЗ ІІІ

Семеен от 30 януари 1900 г.

Военни статии и брошури:
1. Екскурзии, произведени от Планинския взвод на 4-ти Артилерийски на Н. Ц. В. полк през юли 1891 г.
2. Монография на Врачански окръг /Военно-географски етюд/
3. Тактически батарейни учения.
4. Мнение върху метода и системата на изложението в проекто-устава за полската служба. 1901 г.
5. Упътвания за ръководителите на тактически занятия с офицерите.
6. Далечно охранение или близко разузнаване – 1908 г.
7. Мнение по тактическите задачи на офицерите. – 1910 г.
8. Маневри срещу представен неприятел – 1910 г.
9. Бележки и спомени на подпоручик Коста Каварналиев от Сръбско-българската война
10. Бойните действия на поверената ми 13-та рота от 5-ти пехотен Дунавски полк

 

Останки от взривения паметник на полк. Коста Каварналиев край шосето за Дойран
Останки от взривения паметник на полк. Коста Каварналиев край Дойран. Октомври 2008 г.
Парчета от взривения паметник на полк. Коста Каварналиев край шосето за Дойран. Октомври 2008 г.
Полагане на основния камък на паметника на полк. Каварналиев - архивна фотография