Македоно-Одринското опълчение 1912 - 1913 г.
Македоно-Одринското опълчение е едно от най-масовите и най-патриотичните доброволчески военни формации в българската история. В сраженията  и битките в Балканската война 1912 - 1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г., Македоно–Одринското опълчение  се покрива със слава и героизъм. От доброволци и четници  -  българи от Македония и Одринско, от Новозагорско и Кукушко, от Ахъчелебийско и  Хасковско, от Търново, Шумен, Воден, Кукуш, Солун и Лом, ще израснат командири и офицери, писатели и общественици, родолюбци. Ветераните от Македоно- Одринското опълчение ще станат гръбнака на 11 пехотна Македонска дивизия събрала  33 374 български офицери и войници, по произход от Македония.
 
В самото навечерие на войната на балканските държави срещу Турция, с разпореждане на Щаба на армията,  са  създадени първите чети от българи от Македония и Тракия, които имат за задача осъществяването на разузнавателна, подривна  и партизанска дейност в тила на турските войски. 
 
На 17 септември 1912 г. в 14.00 ч. е обявена прокламация за мобилизация. Два часа по-късно започва записването на хиляди доброволци в дружините на Македоно-Одринското опълчение. Видинския организационен Македоно-одрински комитет докладва: “ Разполагаме с 3 300 души два дни след обявяването на мобилизацията!”. Търновския организационен Македоно-одрински комитет - “ За два дни са записани 160 души доброволци”. Варненския организационен Македоно-одрински комитет телеграфира: “Записаха се 3 300 души доброволци. Чакаме наставления.” 400 души доброволци от Пловдив заминават за чепеларската граница. В Кюстендил са записани 500 доброволци, в Дупница – 280, във Враца – 125.....
 
На 18 септември 1912 г.  започва формиране на 70 доброволчески чети (между 10 и 30 четници) от тракийски и македонски българи по план на капитан Александър Протогеров /по-късно генерал/ от Охрид и майор Петър Дървингов. Планът предвижда  четите и отредите да бъдат ръководени от Щаб на партизанските отряди. 
 
След 22 септември 1912 г. четите  започват да  преминават границата с Турция. Започва  разузнавателната и саботажната им  дейност, започва  и формирането на местни чети по селата, които да  съдействат на българските и съюзническите войски.
  
От 19 до 23 септември 1912 г. са създадени  Правилници за действие, въоръжение и са сформирани първите партизански отряди от бежанци от Македония и Одринско, както следва: 
 
-         Чета №1 - Началник – поручик Михаил Думбалаков.  Състав - 28 души. Зона на действие Беласица, Порой, Карасуле.
 
-         Чета №2  -  Началник - Петър Карамфилов. Състав -  16 души. Същият район.
 
-         Чета № 3 -  Началник - Михаил Герджиков.  Състав - 180 души. Зона на действие – р. Марица – Черно море.
 
-         Чета  № 4   - Началник - Васил Чакаларов. Състав - 26 души. Зона на действие  - Битолско и Костурско.
 
-         Чета № 5 -   Началник  - Иван Попов.  Състав - 14 души. Зона на действие – Битолско и Костурско.
 
-         Чета № 6 – Началник  - Христо Силянов .Състав - 10 души. Зона на действие – Битолско и Костурско.
 
-         Чета № 7 – Началник  – Кръсто Гермов / Шакир /.  Състав - 16 души. Зона на действие Прилепско.
 
-         Чета № 8 -  Началник  - Кочо Хаджиманов. Състав - 13 души. Зона на действие – Струмишко и Поройско.
  
-         Чета № 9 – Началник  - Александър  Джорлев. Състав - 15 души. Зона на действие – Воденско и Леринско.
 
-         Чета № 10 – Началник   - Георги Занков. Състав - 24 души . Зона на действие – Серско.
 
-         Чета № 11 – Началник  - Михаил Чаков . Състав - 11 души. Зона на действие – Серско.
 
-         Чета № 12 – Началник   - Кръстьо Гечев. Състав - 12 души. Зона на действие – Драмско.
 
-         Чета № 13 – Началник   - Коце Бояджиев.  Състав  - 10 души. Зона на действие – Драмско.
 
-         Чета № 14 – Началник   - Стоян Чавдаров  / Чавдара /. Състав -  10 души. Зона на действие – Драмско.
 
-         Чета № 15 – Началник  - Пейо Яворов. Състав - 10 души. Зона на действие – Разлошко и Неврокопско.
 
-         Чета №16 - Началник –Кръсто Българията. Състав 20 души. Зона на действие - Ахъчелебийско и Дедеагачко.
 
-         Чета № 17  -  Началник – Марко Иванов. Състав  11 души.Леринско.
 
-         Чета № 18 -  Началник  - Георги Попхристов. Състав  6 души. Леринско.
 
-         Чета  № 19   - Началник  - Алексо Стефанов. Състав   15 души. Зона на действие  - Битолско и Демирхисарско.
  
-         Чета № 20 -   Началник  - Славчо Пирчев.Състав  11 души. Зона на действие – Битолско. 
 
-         Чета № 21 – Началник  - Никола Гюмюшев. Състав 18 души. Зона на действие – Ахъчелеби - Скеча.
 
-         Чета № 22 – Началник  - Офицерски кандидат Никола Данаилов.Състав 18 души.Зона на действие Ахъчелеби - Скеча.
 
-         Чета № 23  - Началник - Павел Христов. Състав  21 души. Битолско.
  
-         Чета № 24  -  Началник  - Петър Пенчев. Състав  40  души. Зона на действие –Прилепско.
 
-         Чета № 25 – Началник  - Христо Цветков. Състав  14 души. Зона на действие – Битолско – Демирхисарско.
 
 -         Чета № 26 – Началник  - Гоце Междуречки. Състав  9 души. Зона на действие – Кукуш - Гевгели.
 
-         Чета № 27 – Началник  - Георги Мончев. Състав  9 души. Солунско.
 
-         Чета № 28  – Началник  - Георги Джинджифилов. Състав  12 души. Зона на действие –Воденско .
 
-         Чета № 29 – Началник  - Дякон Евстатий. Състав  10 души. Зона на действие – Воденско.
 
-         Чета № 30  – Началник  - Борис Илиев. Състав  15 души. Зона на действие – Горноджумайско. 
 
-         Чета № 31  - Началник – Стоян Мишев. Състав 7 души. Зона на действие - Щипско.
 
-         Чета № 32   -  Началник – Георги Гочев. Състав  7  души. Щипско.
 
-         Чета № 33 -  Началник  - Славчо Абазов. Състав   40  души. Кратовско.
 
-         Чета  № 34 - Началник  - Стамен Темелков. Състав   12 души. Зона на действие  -Радовишко.
 
 -         Чета № 35  -   Началник  - Ефрем Чучков. Състав  26  души. Зона на действие – Кочанско. 
 
-         Чета № 36 – Началник  - Спиро Дильов. Състав  7  души. Зона на действие – Скопско.
 
-         Чета № 37  – Началник  - Даме Мартинов. Състав  20 души. Зона на действие - Велешко.
 
-         Чета № 38   - Началник  - Симеон Молеров. Състав 9  души. Струмишко.
 
-         Чета № 39  -  Началник  - Марин Стойчев.  Състав   10  души. Зона на действие – Крушевско.
 
-         Чета № 40  – Началник  - Никола Жеков.  Състав 25  души. Зона на действие – Петричко.
 
-         Чета № 41  – Началник  - подпоручик Левтеров. Състав   60 души. Зона на действие – Дойранско и Поройско.
 
-         Чета №  42  – Началник -  Дончо Златков.  Състав   74 души. Петричко.
  
-         Чета № 43  – Началник  - Никола Герасимов. Състав 20  души.Зона на действие –Петричко .
 
-         Чета № 44 – Началник - Лазар Дялов. Състав   24 души. Зона на действие – Гевгелийско.
 
 -         Чета № 45  – Началник - Ангел Дограманджиев. Състав   24 души. Зона на действие – Дедеагачко. 
  
-         Чета № 46 - Началник – Димо Николов. Състав  7 души. Зона на действие - Димотика.
 
-         Чета № 47 -  Началник – Трайко Павлов. Състав  17 души.Паланешко.
 
-          Чета № 48 -  Началник - Стоян Филипов. Състав  30 души. Зона на действие – Неврокопско.
 
-         Чета  № 49   - Началник - Стоян Мълчанков. Състав  25 души. Зона на действие  - Неврокопско.
 
-         Чета № 50 -  Началник  - Тодор Оровчанов. Състав 15 души. Зона на действие – Велешко.
 
 
На 23 септември 1912 г.  с царски указ е формирано Македоно-Одринско опълчение начело с генерал Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов в състав 6 дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. 
 
През октомври са сформирани още 6 дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска.
 
Дванадесетте дружини са групирани в три бригади с командири офицерите Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. 
 
На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общо 15 дружини, две картечни роти и всички тилови служби.
 
Общият  личен състав състав включва 14 670 души, или общо с четите – 16 844 души, от които „ 500 инородци” – руснаци, евреи, арменци, швейцарец /Луи Айер/, англичанин – старши подофицер Роберт Фишер и др. Отново на 23 септември 1912 г. Щабът на партизанските отряди в Македония и Одринско се преформира в Щаб на опълченските дружини.
 
Два дни по-късно  -  на 25 септември 1912 г. , с телеграма № 82 до началниците на дивизионни области в София, Пловдив, Сливен, Шумен, Русе, Враца, Дупница, Стара Загора и Плевен, Щабът на действащата армия разпорежда да се формират опълченски роти и дружини от Македоно-одринската емиграция във всички гарнизони, като те се снаряжават с всичко необходимо, назначат им се командири и всички се подчинят на генерал Генев.
 
На  4  и 5 октомври 1912 г. са връчени са знамената на дружините от Македоно-Одринското опълчение. Главното знаме на Македоно-одринското опълчение, същевременно и знаме на 11 Серска дружина, е  дар от българската царица Елеонора. Знамето е изработено по проект на професор Иван Мърквичка. Осветено е на 28 октомври 1912 г. на тържествен молебен в присъствието, на който присъства царица Елеонора, на  гарата в Пловдив.
 
Всички дружини от Македоно-Одринското опълчение имат и свои знамена. Повечето от тях са ушити в навечерието на войната и са им връчени от името на македоно-одринските братства или от населението на градовете, чиито представители са доброволците — София, Варна, Лом, Лозенград, Плевен, Гери, щат Индиана (САЩ) и други. 
 
Всички знамена от опълчението вземат участие в парада, състоял се по повод Деня на храбростта през май 1913 край Гюмюрджина.             
 
Изгубени са засега за българската бойна история знамената на 13-а кукушка и 14-а воденска дружина. 12-а лозенградска дружина също е имала свое знаме. Предполага се, че то първоначално е принадлежало на юнашкия легион. По-късно принадлежало на столичното спортно дружество „Юнак", но  след това знамето е изчезнало. Първа "Арменска" рота на 12-та Лозенградската дружина е имала собствено знаме, но засега това знаме, под което се е сражавал арменският национален герой  Антраник Узунян заедно с още 274 арменци, е с неизвестно местонахождение.
 
Дружините на Македоно-Одринското опълчение участват, заедно с частите на Българската армия, в едни от най- тежките сражения по време на Балканската война – обсадата и щурма на Одрин, боят при Балкан Тореси / 7 ноември 1912 г /, капитулацията на 15 000 корпус на Явер паша при Мерхамлъ / 15 ноември 1912 г. /, боят за освобождаването на Дедеагач / 6 ноември 1912 г. /, Фере / 8 ноември 1912 г. /,  боят при Щерна / 22 януари 1913 г. /, четиридневните сражения при отразяването на турския десант на 30 000 корпус на Хуршид паша и Енвер бей при Шаркьой и Индже бурун.
 
На 24 април 1913 г. Македоно - Одринското опълчение е включено в състава на българската Действаща армия.
 
„През месец април 1913 г. една. заповед по Македоно-Одрннското опълчение извести между разните дружини, че ще бъдат организирани партизански чети за Македония, които ще имат за задача да проникнат във вътрешността и в случай на военни действия да бъдат в услуга на настъпващите български войски, като със своите партизански действия внесат смут в тила на противника. Със същата заповед се търсеха доброволци от разните дружини. Аз бях в Шеста Охридска дружина, която тогава се намираше на лагер в с. Оризари, Кочанско. След известно време в селото пристигна войводата Петър Чаулев, който съобщи, че той ще води Охридската чета. Записахме се около 24 човека, от които 18 окридчани, в това число: Димитър А. Спространов, студент; Исая Чудов, бивш учител и дошъл от Америка като доброволец; Дуле Дуков и др. Между доброволците за четник се записа и Любен Весов, студент и поет. Петър Чаулев ни каза, че сборният пункт на четата ще бъде Радовиш, където беше тогава щабът на Четвърта армия. 
 
След като бяхме снабдени с необходимото въоръжение и бомби, потеглихме за Щип, където ни посрещна Тодор Александров, който ни разквартирува и нареди нашето продоволствие. След като постояхме около десетина дни, заминахме за гр. Радовиш, където вече пристигна и войводата ни Петър Чаулев, защото той беше отишъл да събере някои важни личности от Битоля, които да влязат в четата, за при случай на нужда да заемат веднага административни постове. Между тях беше Павел Христов, революционен ръководител на Битолския вилает, и Атанас Христов, гимназиален учител от Битоля, който, макар и болнав, искаше да придружи четата. 
 
На 14 юни тръгнахме през Конча планина към р. Вардар със задача да минем през с. Градец на Вардара, като, след като превземем моста на реката, се отправим към гара Демир-Капия и се озовем в тила на сръбските войски, които се намираха разположени по десния бряг на реката при Криволак. Възложената задача изпълнихме и когато бяха започнали големите боеве при Криволак, ние бяхме в тила на сърбите и обезвредихме много техни отделения и обози. 
 
По-нататъшното движение на нашата чета, както и на останалите чети, които се водеха от 19 души войводи, като: Дякон Евстати, Васил Чекаларов, Иван Попов, Христо Чернопеев, Марко Иванов, Милан Матов, Пандо Кляшев, Методи Стойчев, Милан Гюрлуков, Карамфилович, Джонето и др.; след отстъплението на българските войски всички те оставаха в Македония и трябваше да решат да продължат ли пътя си из своите райони, или да се върнат в старите предели на България. За това въпросните чети се събраха в с. Чемерско, в Кожух планина, и там, след едно дълго съвещание, което продължи няколко дни, надделя становището на Васил Чекаларов да не се връщаме в България, а да се пръснат четите по околиите си и там да останат за поддържане духа на населението. Така и стана, но след няколко меседа всички чети бяха разбити и разпръснати, а четниците и войводите, които бяха останали живи, върнаха се – едни през Албания, а други по разни пътища – в България. Някои, които бяха хванати живи, се завърнаха след направени дипломатически постъпки, че това са бивши войници от българската армия и като пленници подлежат на връщане срешу заловени от нас пленници сърби. Четата на Петър Чаулев има същата участ. Останалите живи можахме да се спасим през Албания." /Спомени на Нелчинов/
 
По време на Междусъюзническата война – юни – юли 1913 г. дружините на Македоно-Одринското опълчение участват в двудневните ръкопашни сраженията срещу сърбите на бреговете на река Каменица, по долината на Брегалница, на височините над село Пашаджиково, при Паради, Емирица, Султан тепе, връх Повиен и връх Говедар. Величието на подвига на Македоно–Одринското опълчение през Балканската и Междусъюзническата война е изразено и в данните за кървавите жертви: те възлизат на 3631 души или 25% от неговия състав.
 
„През цялото време на двете войни, вие търпеливо и героично понасяхте всички лишения, несгоди, страдания и мъчения, които съпровождат всяка война, във всички боеве и сражения се бихте юнашки и разредихте редовете си с 37 % в офицерите и 31 % в опълченци – убити и умрели от болести и ранени, вие достойно изпълнихте своя дълг и прославихте името на Македоно- Одринския опълченец, вие можете да се гордеете  със службата си в Македоно-Одринското опълчение.”
 
„Армията трябва да стои вън и по-горе от партии и съсловия, за да бъде крепка опора и надежда на целия български народ и държава.”
Генерал Никола Генев /1856 – 1934 /
 
„При атаката на утрешния ден цяла България гледа на Македоно-Одринските опълченци и очаква от тях велики подвизи.
 
 /4 - 5 юли 1913 г./
„Вярата ми във вас се оправда. Вие се държахте юнашки и достойно съперничехте с дивните храбреци от  славната 4 армия. Ние няма да престанем да викаме „жива е Македония” 7 август 1013 г.
 
Генерал-лейтенант Вичо Диков, Командващ 4 армия
 
Любими командири: Генерал Никола Генев, майор Петър Дървингов, подполковник Александър Протогеров, полковник Желязов, подполковник Антон Пчеларов, подполковник Стефан Николов,капитан Григор Христов, капитан Спас Ангелов, Поручик Иван Стойчев, Полковник Аврам Аврамов,подпоручик Трайков, Дякон Евстатий, Михаил Чаков, Пейо Яворов, подпоручик Луи Айер, Христо Чернопеев,
 
Имена на славата: 

1912-1913 г. Балканска война:  Узун Химитлер, Балкан Тореси, Фере, Мерхамлъ, Хайдарлъ, Малгара, Бидекли, Платана, Шаркьой... 
 
1913 г.  Междусъюзническата война: Парадли, Емирица, Султан тепе, колиби, Пониква, Равни буки, Пашаджиково, Повиен, Дулица, Каменица, Говедарник...
 
Паметта на Македоно–Одринското опълчение:
  
След края на двете Балкански войни  1912 – 1913 г. в чест на опълченските дружини и в памет на загиналите герои са преименувани следните селища:
 
Село Прилепци, в чест на 10 Прилепска дружина
 
Село Серци – в чест на 11 Серска дружина
 
Село Генево – в чест на генерал Никола Генев
 
Село Желязово – в чест на полковник Желязов
 
Село Македонци – в чест на опълченците македонци
 
Село Опълченци – в чест на Македоно-Одринското опълчение
 
Село Загорско – в чест на опълченците от Новозагорско
 
Село Софийци – в чест на сборната Софийска дружина
 
Село Велешане – в чест на 9 Велешка дружина
 
Село Щерна – в чест на село Щерна, край Шаркьой, където Мокедоно-Одринското опълчение води тежки сражения на 22 януари 1913 г.
 
Село Юнаци – в чест на 12 Лозенградска дружина
 
Село Лозенградци – в чест на 12 Лозенградска дружина
 
Село Протогерово – в чест на командира на 3 Македоно-Одринска бригада подполковник Александър Протогеров
 
Село Шопци – в чест на сборната Софийска дружина
 
Село Воденци – в чест на 14 Воденска дружина
 
Село Одринци – в чест на 2 и 3 бригади от Македоно-Одринското опълчение, участвали в обсадата и щурма на Одрин
 
Село Чакаларово – в чест на войводата Васил Чакаларов
 
 
След края на Междусъюзническата война на 7 август 1913 г. на колодрума  в София знамената на Македоно-Одринското опълчение са посрещнати тържествено.
 
В 11.30 ч. на 9 май 1937 г. Македоно-Одринското опълчение се прощава със своите знамена, заедно със знамената на старите български полкове, участвали във войните за национално освобождение и обединение. Почетната рота отнася знамената за вечно съхранение.
2-ри пехотен Македонски полк
46-ти пехотен полк
Охрид. Църквата "Свети Климент". Худ. Райко Алексиев
Българските войски на Беласица планина
Мостът на река Кара - Су, повреден от сърбите
Македонската дивизия на поход
Мост на кола при Песочане
На пътя за Охрид
11-та македонска дивизия. Щаб
Албанска хижа. Худ. Борис Денев
Стерио Стериовски. Костурски войвода