VIII Стоиловски революционен участък

 При подготовката на въстанието, избухнало през август 1903 г., участъковият войвода Дико Джелебов възлага на войводата на Смъртната дружина в с. Заберново Петър Горов да организира ушиването на знаме за VIII Стоиловски революционен участък (селата Стоилово, Заберново и Калово, Малкотърновско).  Заедно с Юрдан Георгиев, секретар на четата, ушиват знамето, на което изписват със златен  варак четиристишието на Ботевото стихотворение “Хаджи Димитър”: “Тоз, който падне в бой за свобода...”, над него – “Свобода или смърт”, а под него – “1903 г., с. Заберново”. В десния горен ъгъл изобразяват изправен на задни крака лъв. В навечерието на въстанието Петър Горов повежда своята “смъртна дружина” към местността “Божеме”, Заберновско землище. Идват и “смъртните дружини” от Калово и Стоилово. Пристига и главният  войвода Дико Джелебов с четата си. Пред строените на голямата поляна четници, Дико Джелебов произнася пламенни слова и съобщава дългоочакваната вест: “...Срещу празника на Преображение Господне, въстанието в Одринско ще започне!...”

Заберновският поп Васил Праматаров благославя знамето. Дико Джелебов го поема, целува лъвчето и подава знамето на четника Георги Стефанов. Четниците един по един минават под знамето и го целуват.
Четата на Дико Джелебов води бой с турски аскер в Стоилово. За тази битка Петър Горов разказва:
“Аз с моята смъртна дружина попаднах в четвърто отделение, командвано от Жеко Праматаров. То имаше предназначение да води непосредствен бой със самия аскер. Бивакът беше осветен от фенери, окачени на високи прътове. Без да подозират какво става около тях, турските войски играеха на “Зебек” под звуците на тамбура. Към 11 (23) часа се чуха залпове откъм съседното село Конак. Веселбата при аскера спря. В този момент гръмна бомбата на войводата! Нейният страхотен гръм сякаш разтърси основите на Османската империя!... Подвойводата ни Жеко веднага изкомандва: “Огън, бий!” Дружен залп екна и предизвика сред турския аскер невъобразима паника... Започнаха да се чуват отчаяни гласове: “Аллах! Аллах!”... След половин часова стрелба ние преустановихме огъня... Охраната на мизилямина направи опит да окаже помощ на бивака, но не успя – нашите куршуми осуетиха намерението й...”
Сутринта на Преображение Господне на помощ на аскера пристига многобройна войскова част. Въстаниците решават да се оттеглят. Оттеглянето става организирано, без да се даде нито една жертва. До обяд те вече са на височината “Острата чука”, откъдето наблюдават как турците изнасят от окопите убитите и ранените, как палят хранителните си запаси и се източват към Малко Търново.
Скътал под антерията си знамето, Петър Горов се установява в с. Паничарево, където е семейството му. След амнистията през 1904 г. се завръща в с. Заберново. Там укрива на сигурно място скъпата светиня. В стълб за подпора на къщата издълбава специално леговище, в което поставя пушката и знамето, затваря отвора с дъска, като я замазва с пръст. Това скривалище е известно само на него и на големия му син Тодор.
Укритото знаме на четата на Дико Джелебов устоява на всички превратности на съдбата. През 1928 г. Петър Горов го изважда и носи на “Петрова нива”, където за първи път се организира тържество за честване 25-годишнината от Преображенското въстание. Там знамето е обект на извънредно внимание и преклонение като най-скъпа реликва. По-късно то е предадено във Военноисторическия музей в София. Това е единственото знаме от Преображенското въстание, запазено до наши дни.

 Имена на славата: Стоилово, Заберново, Калово, Малко Търново